След клането в Буча една част от българите би трябвало да се прости с илюзията, че България може да остане безучастна. И да си признае, че солидарността не може да е по сметка.
В българския парламент чакат два проекта за решение за оказване на военна помощ на Украйна - на "Демократична България" и на ГЕРБ. С тях правителството на България се задължава да окаже военно-техническа помощ на Украйна според възможностите си. Правителството можеше да свърши тази работа и без поръчение от парламента, който в своя декларация отдавна е показал на чия страна сме. Можеше ако не въоръжение, поне да прати муниции, от каквито защитниците на Украйна също имат нужда.
Имаме възможност, но нямаме желание, а и Корнелия не дава. Две трети от българите са за неутралитет, а само 16 процента одобряват военна помощ за украинците. Това сочи проведеното в края на март социологическо проучване на "Маркет линкс".
Дали след Буча българите ще се простят с илюзиите?
Все пак след клането в Буча една част от населението би трябвало да се прости с илюзиите, че България може да остане безучастна в тази война. Да проумее, че Уставът на ООН неслучайно дава право на всяка държава, станала жертва на въоръжено нападение, да се отбранява с оръжие сама или с помощ от други страни. Да си припомни, че през Втората световна война Съветският съюз по-трудно щеше да отблъсне хитлеристките армии, ако не беше сериозната военна помощ от САЩ. Да си признае, че солидарността не може да е по сметка и всеки участва според възможностите си - така както бедни пенсионери даряват от оскъдните си левчета на осиротели.
И да си даде сметка, че ако утре ние изпаднем в беда, можем да очакваме същото неутрално поведение от другите. Какво би станало, ако съюзниците от НАТО - въпреки прословутия член 5 - решат да ни пратят само бронежилетки и каски, които на нас досега ни се откъснаха от заешкото сърце?
България рано или късно ще изпрати оръжия на Украйна
Ясно е, че заради ядрения арсенал на Русия, Европа и САЩ не могат да пратят войски в Украйна. Но здраво ѝ помагат със спътникова разузнавателна информация и с оръжия. Най-силните ни оръжия обаче са санкциите над Русия, които в съвсем обозримо бъдеще ще я поставят на колене. И понеже ние от ЕС и НАТО сме въвлечени в тази война, едно по едно ще се откажем и от руския петрол, и от руския газ. България е на хорото и колкото и да влачи крака, дори и последна, ще прати оръжия на Украйна и ще завърти енергийното кранче от Русия. Стига да не си счупим държавата и да изпаднем в анархия.
Затова партиите, които не са пропутински, трябва да поемат лидерската си политическа роля и да убедят колкото се може повече хора, че не се делим на войнолюбци и пацифисти. Че националната ни сигурност не се отстоява с мишкуване, а с достойно и предвидимо поведение в НАТО и ЕС - те са нашата отбрана, те са нашата икономика.
Отговорното партийно поведение ще доведе и до изолация на пропутинските партии. Парламентарният вот за предоставянето на военно-техническа помощ на Украйна може да роди едно голямо мнозинство и да бъде подкрепен от ДБ, ИТН, ПП, ГЕРБ и ДПС. Против и въздържали се ще се окажат само БСП и "Възраждане". Това ще лиши БСП и от възможността да бие спирачката на управляващата коалиция по всяка позиция, по-рязко отклоняваща се от неутралната. БСП ще може да запази прокремълска физиономия, но без да пречи - да гласува с "въздържал се" или изобщо да не участва в гласуването за военна помощ, ако не иска да заема позицията "против" редом с "Възраждане".
Управляващи и опозиция имат общ интерес
Нинова няма никакъв интерес от предсрочни избори при заплахата да бъде изпреварена от Костадинов, чиято формация според социолозите е във възходящ тренд и вече диша във врата на Столетницата. Нинова не може да оцелее начело на партията при още един изборен провал, след като "Възраждане" обере най-русофилските гласове.
ГЕРБ също няма интерес от избори насред война, въпреки обявения курс към такива. Дори и войната да приключи скоро, икономическите последици от нея ще тежат още дълги месеци и Борисов не може да се върне на бяла джипка.
Така България може да намери приемлив изход от вътрешно-политическата криза, надвиснала над главата ѝ. По въпросите, свързани с войната, да разчитаме на огромно парламентарно мнозинство и фактически да имаме правителство на малцинството, което въпросното ново мнозинство в парламента да пази от колапс. Това по никакъв начин не отменя, нито отслабва битките между власт и опозиция по всички други въпроси.
Интересът на опозицията обаче е да следва тъкмо това държавническото поведение, което ще ѝ донесе престиж навън и ще ѝ гарантира устойчив резултат на избори в по-спокойни времена. Защото изборният маратон миналата година красноречиво показа, че избирателят не се уморява лесно да търси нещо ново.