Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, внесен от парламентарната група на “Демократична България”, гласуваха вчера народните представители.
В рамките на дебата преди гласуването се чуха тези за “вадене на скелетите от гардероба” и за това, че “агентите и офицерите на Държавна сигурност вече са възрастни и не заемат държавни длъжности’’.
Какви изменения в закона предлага “Демократична България” и какви са причините за необходимостта от тях, от ФАКТИ разговаряхме с един от вносители на предложението - народният представител Мартин Димитров.
“Практиката от създаването на т. нар. Комисията по досиетата (б.р. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) е, когато дадено лице е кандидат за заемане на публична длъжност, неговата принадлежност към Държавна сигурност да бъде обявявана, независимо дали този човек е обявен в миналото. През 2021 година излезе Тълкувателно решение на Върховния административен съд, което казва, че ако един човек някога е бил обявен, Комисията няма право да прави това втори път. Получава се следният абсурд - бил си кандидат за общински съветник преди 30 години, името ти е обявено тогава в някоя малка община, сега си кандидат за важна обществена длъжност, например за народен представител, и твоето име не се обявява. Така хората не могат да свържат двете събития и да разберат, че като кандидат за народен представител, този човек има принадлежност към Държавна сигурност. Нещо повече - получи се така, че когато Комисията по досиетата продължава да обявява тази принадлежност, има опасност да ѝ бъдат заведени дела за нарушения”, обясни народният представител.
”С предложеното в нашия законопроект на практика даваме право на Комисията да обявява принадлежност към ДС, дори за лица, чиято принадлежност е била обявена преди много години. За нас това е ключово за прозрачността, за отчетността, за да могат хората да знаят кой е назначен на публичен пост и кой е кандидат за народен представител или за друга важна обществена длъжност. Смятам, че с този законопроект запазваме обществения консенсус да няма параван или прикриване, а прозрачност и яснота кой кой е”, допълни Димитров.
Предложението вече беше прието на първо четене, а народният представител очаква то да бъде гласувано и на второ. “Законопроектът мина с добро мнозинство. Малко ме притесняват заявените намерения за промени между първо и второ четене, които бяха направени от някои парламентарни групи. Моят съвет към тези, които искат да правят изменение, е, ако са добронамерени, да се срещнат с Комисията по досиетата - както го правя аз. Този законопроект беше изготвен от самата Комисия по досиетата”, коментира Мартин Димитров.
“Комисията по досиетата върши работата си добре. Тя направи наистина важни и значими стъпки по отношение прозрачността. На хората, които казват, че хората от Държавна сигурност вече ги нямало, искам да кажа, че на последните парламентарни избори във всички листи, извън листата на “Демократична България”, имаше хора с принадлежност към Държавна сигурност”, подчерта той.
“Истината е, че Държавна сигурност продължава да има огромно влияние и пипала навсякъде. Това, което хората от Държавна сигурност се опитват да кажат е: “Нас ни няма вече, защо се занимавате с нас?”. Всъщност тези хора ги има. Някои от линиите на влияние на Москва минават точно по тази линия. В ситуацията на безумната война, която Путин води срещу Украйна, тази тема става още по-важна. Влиянието на Москва у нас минава именно през Държавна сигурност”, категоричен е Мартин Димитров.
Въпреки че законопроектът на “Демократична България” мина на първо четене с голямо мнозинство, ИТН и БСП не го подкрепиха. Попитан дали това е притеснително, предвид, че ДБ, ИТН и БСП са коалиционни партньори, Димитров отговори така: “Ясно е, че имаме различия по тези теми. Тези различия са от много отдавна. Беше ясно, че ще стане така, което обаче не спира законопроектът да бъде приет на второ четене”.
В същото време, от “Възраждане” предлагат Комисията да се закрие, а законът, който регламентира съществуването ѝ - да се отмени. “Този законопроект на “Възраждане” по никакъв начин не бива да бъде приет и ние ще направим всичко, което зависи от нас. Това е опит Комисията по досиетата да бъде унищожена, а проследяването и обявяването кои лица имат принадлежност към Държавна сигурност да спре. Това е опит за прикриването на тези лица и не се учудвам, че идва от “Възраждане”. Надявам се обаче, че Парламентът не би подкрепил такова нещо”, коментира народният представител.