Да се бориш за мир е чудесно и благородно начинание. Но с това изречение се изчерпва всичко положително, което мога да напиша по повод вчерашните протести в България, издигнали искането страната да запази някакъв „неутралитет“ и да не доставя оръжия на Украйна.
Светлана Алексиевич, Нобелова лауреатка за литература, родена в Украйна, с белоруско гражданство и пишеща на руски, е една смирена и блага жена, която винаги съчувства на слабите и потърпевшите. Но дори тази кротка и миролюбива писателка (концентрирала в своята биография раздиращите драми на онези територии) на вчерашното си четене в Кьолн каза следното: „Заливат Украйна в кръв, унищожават украинските градове. Да си пацифист в такава ситуация е безотговорно. Безотговорно към света, безотговорно към бъдещето на света.“
Срещу настъпващото зло
Защото за целия свят вече е ясно, че Путин и Русия водят тази война не само срещу Украйна, но срещу цяла Европа, срещу западната цивилизация и нейните ценности. И ако бъде прегазена Украйна, наред идват Молдова, балтийските държави, България, Полша…
Когато имаме пред очите си тази констатация, която не би трябвало да отправя интелектуално предизвикателство дори към някой съвсем неук човек, неизбежно трябва да си зададем въпроса: защо в десетина български града стотици хора излязоха на протест срещу възможността София да окаже военна помощ на Киев? Та нали в случая явно става дума не само за защита на Украйна, но и за самозащита срещу настъпващото, кръвожадно зло?
Да, сред протестиращите сигурно се бяха промушили многобройни професионални радетели на руската кауза – видяхме байраците им. Да, навярно на улицата бяха излезли и доста неосведомени хора, които не познават историята, не извличат поуки от нея и поради това си остават политически късогледи. Видимо наизлезли бяха и редица самозвани патриоти, също с национални знамена, а на това отгоре – с калпаци, пояси, потури, беневреци, с тъпани и гайди.
Човек автоматично се пита: Какво е това? Фолклорен фестивал или политически протест? Какво общо имат беневреците със зенитната артилерия? И защо тъпанът (оригинален арабски инструмент от 10 век) и гайдата (възникнала в днешна Турция преди 3000 години) изведнъж се оказват символи на една „миролюбива българщина“, която сякаш е готова за пореден път да попадне под руски гнет?
Пацифистки ли беше този протест?
Има хора, които изучават историята, за да помъдреят и да не повтарят историческите грешки на своите предшественици. Има и други, които изучават историята (или някаква нейна имитация), само за да си набавят тъй дефицитното им самочувствие. Тъкмо тези хора бяха излезли вчера на „пацифистки“ протест: в мнозинството си предмодерни, с архаично мислене, привързани към исторически митове и измишльотини.
А не беше толкова отдавна, когато по улиците протестираха съвсем други хора. Хора, които бяха излезли да защитават европейските ценности. Същите ценности, които войната на Путин иска да разруши.
Автор: Александър Андреев