На 14 юли, малко преди да бъде убита дъщеря ѝ Лиза, Ирина Дмитриева публикува видеоклип на детето в Инстаграм. На него се вижда как 4-годишното момиченце, страдащо от синдрома на Даун, весело бута количката си из улиците на Виница в Югоизточна Украйна.
Минути по-късно руска ракета поразява града, разрушава една болница, магазини, жилищни сгради и убива Лиза и още поне 23 души. Ранените са над 200, сред тях е и майката на детето. В дните след нападението, които Дмитриева прекарва в болница, видеото на загиналата ѝ дъщеря се разпространява мълниеносно в интернет. Често клипът е публикуван заедно със снимка, направена след атаката, на която количката на малкото момиче лежи преобърната на земята, насред другите развалини.
Историята на Лиза стига и до големите международни медии - погребението на детето е отразено от „Ню Йорк Таймс“ и австралийската телевизия Ей Би Си. “Случилото се с Лиза е ужасяващо”, казва Юлия Тихивска, директор на института Аспен в Киев, “то показва бруталната реалност на руската инвазия. Но без социалните мрежи, светът нямаше и да подозира за нея”.
Смъртта на 4-годишното момиче и скоростта, с която този случай достигна до всички краища на света, илюстрира ролята на социалните медии във войната в Украйна - конфликтът, описван като “най-популярната война в интернет”, водена досега.
Милиони хора де факто се превръщат в репортери
Откакто социалните медии станаха масов феномен, те оказват ефект върху различни войни от Сирия до Етиопия. Напредването на технологиите вече предоставя възможност на всеки, който притежава смартфон, да стане военен кореспондент. Уникално голям брой потребители в социалните мрежи отразяват ситуацията в Украйна в реално време.
Повече от 76% от всички украинци използват социалните медии, за да се информират за актуалните развития на войната, показва проучване от май месец, изготвено от украинската неправителствена организация “Опора”. Това превръща платформите - и най-вече Телеграм, Ютюб и Фейсбук - в основен източник на новини в страната.
За украинците социалните медии са и инструмент, с чиято помощ могат да документират истинските жертви на войната. Платформите са се превърнали също в ключов способ за организиране на съпротива и събиране на дарения за нуждаещите се.
Историята на Мария Биленка е добър пример за това. 25-годишната специалистка по маркетинг има голям брой последователи в ТикТок. В началото на войната тя напуска родината си и заминава за Германия.
Там младата жена забелязала, че украинци часово публикуват видеа в ТикТок, които показват каква е била Украйна преди началото на войната.
Биленка също намерила няколко подходящи свои видеа, които монтирала в общ клип – с кадри от най-голямата река в Украйна, красив залез над Киев, танцьор на улицата в украинската столица. Нейният видеоклип е гледан 4 милиона пъти. “Реших, че така или иначе разполагам с тази платформа - защо да не я използвам, за да покажа какъв беше животът в Украйна преди войната”, казва Мария.
Четири месеца по-късно тя вече събира дарения и споделя информация за украински хуманитарни организации, които помагат на пострадалите от войната. “Не искам никой да забравя, че войната изобщо не е приключила. Хората се сражават и биват убивани”, казва тя. Всеки път, когато някой от нейните 62 000 последователи, някои от които са в САЩ, Франция или Великобритания, види нейните видеа, може да реши да помогне, надява се младата жена.
“Личните истории са изключително важни”, казва изследователката Тихивска. Такова съдържание е ключово както за привличане, така и за поддържане на международното внимание, особено сред аудитория, която не се интересува особено от политика.
Украинските официални лица също са добре запознати със силата на социалните медии и ги използват, за да разпространяват своите послания. Най-значимият от тях със сигурност е президентът Володимир Зеленски, бивш актьор, който редовно публикува видеопослания в Инстаграм, където има почти 17 милиона последователи, както и в други платформи.
Вълна от дезинформация
Социалните медии са нож с две остриета. Използват се и от двете страни в конфликта – често пъти, за да изопачават фактите и да разпространяват дезинформация, целяща да манипулира общественото мнение и да повлияе на хода на войната.
“Социалните медии могат да бъдат както полезни, така и вредни. Те могат да бъдат използвани и като оръжие”, казва Йевхен Федченко - един от основателите на платформата за проверка на фактите “StopFake”.
Русия води активна война в социалните медии с помощта на огромна кампания, която цели да оправдае инвазията. Разпространяват се неверни твърдения за необходимостта от защита на етническите руснаци, срещу които се извършвал “геноцид”, твърди се, че Украйна трябвало да се “денацифицира“, а международната подкрепа за Киев постоянно намалявала.
Често тези послания са предназначени за определена аудитория - например за голямата руска диаспора в света или за аудитория в Африка или Азия, където Москва желае да засили влиянието си. Според съоснователя на “StopFake” Федченко това не е нещо ново: особено след като Русия анексира Крим през 2014 г., в интернет се надигна вълна от руска дезинформация, подчертава той.
Ето защо през последните няколко години Украйна инвестира значителни средства в развитието на високоскоростен интернет в цялата страна, както и в преподаването на медийна грамотност: Учениците и учителите се обучават да разпознават фалшивите информации. Това дава на Украйна предимство в продължаващата информационна война, смята Федченко. "Ако нямахме социални медии, международното отразяване на тази война щеше да бъде съвсем различно", казва той.
Автор: Янош Делкер