Колкото повече време минава от експлозиите на пристанището в Бейрут, толкова повече оцелелите губят надежда за справедливо разследване. Влиятелната групировка Хизбула възпрепятства процеса, има и политически причини.
Прозвуча като предупреждение: само 4 дни преди да се навършат две години от опустошителните експлозии на пристанището в Бейрут, отнели живота на 216 души, ранили 6 хиляди и оставали цели 300 хиляди души без дом, рухнаха и части от северните силози за зърно. За много ливанци извисяващите се конструкции край пристанището символизираха трагедията от 4 август 2020 година.
Този път нямаше ранени или загинали, но взривът, огънят и димът напомниха за детонацията отпреди две години на 2750 тона необезопасен амониев нитрат.
"Боли като в първия ден след трагедията"
"Не чувствам като да са минали две години", казва за ДВ Уилям Нун, който е загубил брат си при експлозията в пристанището. "Все още ме боли така, както и през първия ден." Срутването на силоза, висок около 50 метра, не е бил изненадващ за никого: от три седмици той е горял, а пожарът е бил причинен от запалила се ферментирала пшеница, складирана там.
Ливанският министър на транспорта Али Хамие отхвърли обвиненията, че правителството е бездействало. "Експертите ни потвърдиха, че е невъзможно да се извади пшеницата от силоза, който имаше опасност да се срути", каза той пред ДВ. През април съдът постанови събаряне на силозите - от съображения за сигурност. Роднините на жертвите обаче оспориха решението. Според тях вътре може все още да има доказателства за трагедията отпреди две години. За мнозина ливанци силозите символизират и корупцията, и непотизма на управляващия елит.
На крачка от "пълен колапс"
В продължение на повече от година ливанската валута се намира в състояние на свободно падане, а голяма част от населението е обедняло. Заради войната в Украйна съществуват опасения, че хлябът може да се превърне в дефицитна стока.
"Пред пекарните вече има дълги опашки", разказва Анна Флайшер, ръководителка на офиса на фондация "Хайнрих Бьол" в Бейрут. Според нея Ливан е в състояние на "пълен колапс". "Но две години след експлозията, кризата е по-лоша в икономически, политически и правен план, отколкото беше преди", коментира Моханад Хаге Али, директор по комуникациите и сътрудник в Близкоизточния център "Карнеги" в Лондон.
Той посочва, че ситуацията се влошава и заради политически фактори. Последните избори не са довели до съставянето на ясно парламентарно мнозинство, а това, от своя страна, ще забави съставянето на ново правителство, а вероятно и избирането на нов президент. Хаге Али се съмнява, че следващият ливански държавен глава ще има интерес да продължи разследването на експлозията.
Трънливият път към истината
Влиятелната групировка Хизбула и нейните съюзници също системно възпрепятстват разследването. Но те не са единствените.
Първият съдия-следовател, водещ разследването, беше уволнен, след като обвини тогавашния служебен министър-председател Хасан Диаб и трима бивши министри в "умишлено убийство и небрежност, довели до смъртта на десетки хора". Разследването на втория съдия също беше спряно за осем месеца. "Изключително важно за бъдещето на страната е разследването да бъде подновено и Тарек Битар (вторият съдия-следовател – бел. ред.) да може да продължи работа и да публикува докладите си", посочва Анна Флайшер от фондация "Хайнрих Бьол".
С течение на времето оцелелите от трагичната експлозия губят надежда за справедливо разследване.
"Две години болка и гняв"
"От две години изпитвам болка и гняв", споделя Мелвин Хури, жителка на Бейрут, която била сериозно ранена в окото, лицето и рамото при взривовете. Тя се чуди как е възможно "отговорните за това хора да участват в избори, докато аз лежа в болнично легло и изпитвам болка".
Лама Факи, директор за Близкия изток и Северна Африка на Хюман Райтс Уоч, не разбира как така нито един член на правителството не е бил подведен под отговорност, при все че между 10 и 20 цивилни докери все още се намират в ареста.
"Те нямат възможност да се защитят, докато разследванията са спрени", обяснява Факи. Правозащитничката не вярва ситуацията да се промени скоро.