Петър Волгин изрази съмнение, че служебното правителство няма да се договори с Газпром, независимо, че най- изгодните доставки на газ могат да се осигурят по линия на преговори с тази компания. Ще го усукват и ще ни натресат внос на американски втечнен газ, за да не ги обвинят, че са русофили или руска пета колона.
Волгин има защо да изразява подобно съмнение, коментира Антон Гицов.
Причината е огромният организиран натиск срещу служебното правителство да не преговаря с Газпром. Според сайта "Фрогнюз" служебното правителство крие разни други изгодни оферти за доставка на газ, "за да клекнем през „Газпром". Една такава оферта, която е екзотична и носи белезите на "фейк нюз" е била от нигерийския принц Стенли Икпонмуонба, който бил готов да обезпечи страната с общо 1,250 млрд. Куб.м. газ. Мнимият принц е посетил България и даже представен на шефа на "Булгаргаз" Людмил Йоцов, който би трябвало да знае, че Нигерия е република а не монархия, износът на газ е под контрола на Nigeria LNG Ltd. , където участие имат държавата и чуждестранните компании Shell, Total и Eni.
Служебното правителство е под натиск на "Продължаваме промяната" и на "Демократична България", които даже не са за истинска диверсификация, което би означавало например да се внася едновременно руски и американски газ- те са изцяло против внос на руски газ, с една дума на думи са за диверсификация но на практика са против такава. Натиск идва и от площада пред президентството, където организирана група протестанти издигнаха плакати срещу внос на газ от „Газпром“. Разни доларджии, обслужващи чужди интереси и политолози с комунистическо минало или потекло като Огнян Минчев и Александър Дайнов и други също повтарят мантрата за "диверсификация", но без участие на внос от Русия.
И служебното правителство започва да се огъва под този натиск. На 11 август служебният енергиен министър Росен Христов призна пред БНТ, че "ако не осигурим доставки на нормални цени, трябва или някой да плати огромна сума". Но и добави, че правителството не е започнало да търси контакти с „Газпром“, това било последен вариант. Защо г-н Христов, заедно с други доставчици да не се преговаря едновременно и с "Газпром", нали това означава диверсификация?. За да се застрахова Христов пояснява че " при Газпром има несигурност от много гледни точки - геополитическа, техническа, възможност за производство на определени количества". Глупости на търкалета, Газпром били несигурен доставчик относно възможността им да произвеждат известни количества газ. Тези му усуквания показват, какъв мекушав и изврътлив човек, уплашен да не го обявят за путонофил е поставен за енергиен министър. Отсега се застрахова, че може изобщо да не внасяме руски газ поради измислени причини, и че ако поради тези причини внесем газ не на "нормални" цени, той и служебното правителство няма да имат вина за това.
По някакъв повод и президентът Радев каза, че по отношение на вноса на газ, особено важна била "диверсификацията". Видимо и той е под напрежение да не го обвинят за путинофил.
"Диверсификация", при която няма да се внася по- евтин руски газ не е нищо друго освен диверсия спрямо националните ни интереси. "Диверсификацията" е измислена мантра, в угода на чужди интереси, натиск срещу изгодни търговско- икономически връзки с Русия.
Ако ние, да кажем многобройна група българи, сме на потъващ параход, и наблизо има руски кораб, който може да ни осигури спасителни жилетки, а някъде далече има американски кораб, който също може да ни ги достави, но докато дойде може да се изподавим, ще викаме ли, че не искаме "руска зависимост" и ще искаме "диверсификация"?