Една от шлагерните теми в публичното пространство е за несправяне с корупционните практики при тръжните процедури. И изобщо за източването на публичните финансови ресурси. Оттук, като основен виновник за тази ситуация, с оглед на конституционното ѝ задължение да бди за опазването на законността, бива сочена прокуратурата. Затова е и ниското обществено доверие към нея.
Колкото и да е приятна за ухото една мелодия, бива ли монтирана върху архаичния музикален инструмент, наречен „латерна“, то неминуемо идва момент, в който се получава непоносимост към нея. Подобна е и ситуацията с критиките към прокуратурата. Понеже една критика, сама по себе си, не представлява нищо повече от безполезната информация, ако не е само етап от един цялостен анализ, който да завършва с обосновани предложения за подобряване на дейността на институцията, която би трябвало да бъде неуморният цербер на законността в България, в случая, когато този критичен анализ се отнася до прокуратурата.
За практиката е много важно не само да бъде констатирано нивото на доверие или недоверие към дадена социална институция, но и да бъдат набелязани пътищата за формиране на доверие. Извършените в различни държави изследвания на фокус-групи и анкетиране на експерти, очертават общите мерки, които са способни да повишат доверието и да намалят недоверието към различните социални институции.
Като действени са квалифицирани следните мерки за повишаване на доверието към социалните институти:
– информиране на гражданите за принципите и правилата за работа на социалния институт и обосноваване на неговата обществена значимост;
– предоставяне на гражданите възможност да влияят върху дейността на социалния институт;
– поддръжка и поощряване на отговорното отношение на гражданите към дейността на института;
– усъвършенстване на правилата и нормите за дейността на института;
– повишаване на нивото на организация на работата на служителите и усъвършенстване на технологията на дейността на института;
– повишаване на оперативността на работата на служителите и поделенията на института;
– повишаване на професионалното ниво на служителите на социалния институт;
– внимание към моралния облик на представителите на института;
– засилване на държавния контрол за дейността на сътрудниците и поделенията на института;
– предоставяне на гаранции за безопасността за здравето и свободата на личността на гражданите;
– откритост и прозрачност на дейността на служителите и подразделенията на социалния институт спрямо обществените организации и гражданите;
– индивидуален подход към всеки гражданин;
– реална възможност да бъдат оспорвани и преразглеждани решенията на служителите на института;
– нарастване на личния опит на взаимодействие на гражданите с института;
– демонстрация на дело на общността на целите на социалния институт и гражданите;
– формиране позитивен облик на социалния институт.
Списъкът на предложените мерки включва както мероприятия по усъвършенстване на структурата на организацията на института и подобряване на качеството на неговата работа, също и относно информационната поддръжка.
Крайно време е прокуратурата, в лицето не само на нейното ръководство, да се ориентира, че времето на сляпото (или още по-лошо, на привидното, наложено посредством внушаване на страх), доверие, е безвъзвратно отминало. Поне в обозримо бъдеще. Деловото, хуманистично или „зряло“ доверие, основано на опита от взаимодействието на социално отговорните групи от граждани, е по-прогресивно.
Какво конкретно е уместно да бъде променено?
За да получат гражданите възможност да влияят върху дейността на прокуратурата с оглед оптимизиране на нейната дейност за опазване на законността, е целесъобразно от определено йерархично ниво нагоре изборът на магистрати да бъде не елитарен – т. е. от Висшия съдебен съвет, а мажоритарен, посредством съответно районно или национално гласуване.
Колкото се отнася до нарастването на личния опит на взаимодействие на гражданите с прокуратурата, то Асоциацията за борба против корупцията в България от пет години предлага у нас да бъде приет действащият в Съединените американски щати т. нар. „Закон за фалшивите претенции“. Приет е от Конгреса на САЩ през 1863 г., по време на Гражданската война (1861–1865 г.) , като противодействие на измамите, извършвани от частните доставчици на оръжие, боеприпаси и друго снаряжение за федералните войски. Същността на закона е, че предвижда значителни материални стимули за лицата, които подадат към властите сигнали за „фалшиви претенции“ за извършване на плащания, които ощетяват държавата.
Колкото се отнася до засилването на държавния контрол върху прокурорите и прокуратурата като цяло, това е подчертано наложително по отношение на прекратените прокурорски преписки поради „липса на доказателства“ за повдигане на обвинение. Един от възможните и уместни варианти за засилване на държавния контрол е произнасянето от страна на съда спрямо прекратените прокурорски преписки. Като съответно бъдат въведени кариерни стимули при правилно прекратени прокурорски преписки и съответно отрицателни последици за необосновано прекратени прокурорски преписки. Като при рецидив на професионална некомпетентност е целесъобразно наказателната санкция да е с напълно осезаеми последици за кариерното развитие на конкретния магистрат.
Колкото се отнася до повишаването на оперативността на работата на магистратите и поделенията на прокуратурата, с оглед да бъдат спазвани законово регламентираните срокове за работата по прокурорските преписки, то е подходящо да бъде обсъдена възможността част от постъпленията в националния бюджет вследствие на разкрити крупни стопански престъпления от прокуратурата да бъдат пренасочени към нейния бюджет.
Когато решението на един проблем е комплексно, то променя само естество на проблема. Ето защо към самата прокуратура, съвместно с неправителствени организации, е наложително да бъде учреден експертен съвет, който да изработи комплексно предложение за оптимизиране дейността на прокуратурата. Уместно е да бъде проучен и добрият чуждестранен опит. Дотолкова, доколкото дейността на прокуратурата е на основата и изцяло в рамките на Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс, то са наложителни и известни промени в тях. Един пример: чл. 225, ал. 4 от НК предвижда лишаване от свобода до една година или пробация (само! – бел. авт.) за лице, „което съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани …“.
Но нали точно неверните, но надути в пъти прогнозни цени при обществените тръжни процедури, са трикът, чрез който се източват публичните финансови ресурси! И какво наказание – само пробация!!! Как прокуратурата да противодейства на източването на държавния бюджет, когато търгът е „законно“ проведен, на базата на надута прогнозна цена?!!! Така че да не прехвърляме цялата вина за неуспехите в борбата срещу корупцията върху прокуратурата. Къде сме ние, гражданите?
Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.