Политическата практика в България през целия период на т. нар. „преход“ след 10 ноември 1989 г. доказва, че има огромно разминаване между пропагандното говорене на партийните функционери и техните реални действия. Всъщност официалният дискурс на българските политици е опит за създаване в публичното пространство на един нереален привиден свят, предназначен за заблуждаване на българските граждани, тоест за манипулиране на масовото съзнание.
Но детайлното анализиране на публичното говорене на българските партократи, съотнесено към социалната реалност, както и някои записани тайно техни откровения, дават възможност на един непредубеден експерт да бъде създаден синонимен речник, който да разкрива каква е същността зад фасадната фразеология на нашенската политическа прослойка. Или както е казано в Библията: „По плодовете им ще ги познаете“.
И така, какъв смисъл влагат политиците у нас, когато казват:
● Моята мила Родина – Моята златна мина;
● Това е прекрасна възможност за България – Това е чудесен шанс за нас да се налапаме;
● Ние се грижим за вашия жизнен стандарт – Трябват ни вашите пари;
● Всички обстоятелства доказват, че ... – Няма изобщо да ни повярвате;
● Нашите съображения за бюджета – Това е нашата фактура за българските данъкоплатци;
● Нашите анализи на този проблем – Нищо не ни е ясно, но няма страшно за нас, понеже вие плащате сметката;
● Решението на Народното събрание отразява народните интереси – То е както винаги „мижи да те лъжем“;
● Ще отговорим на предизвикателствата, които Историята поставя пред нас – По принцип, че мълчанието е злато;
● Това е иновативен проект – Не само вие няма да го разберете, но дори и ние;
● Този проблем налага радикален подход – Ако подходът е грешен – вие губите, но не и ние. Ако е правилен, освен че ние печелим, вие може да не загубите;
● Да се поклоним пред славните дела на нашите деди! – Добре, че ги има, тъй като ако останеше ние да ги правим, съвсем щяхме да я вапцаме!;
● На изборите българският гласоподавател ще отсъди, справедливо – Който го излъже по-добре, той ще спечели;
● Ние, народните избраници – Ние, народните измамници;
● Положихме много усилия за създаването на този закон – Успяхме да съчетаем интересите на всички лобисти;
● Ще се борим решително с корупцията – Ако някой ни заплати достатъчно, за да го правим;
● Факт е, че Народното събрание може да решава кардинални въпроси експедитивно и с пълно единодушие – Ставаше въпрос за увеличаването на нашите заплати;
● Ние никога не заблуждаваме гражданите като представяме желаното за действително – Къде-къде по-лесно е да представим действителното за желано;
● Във финансовата политика най-важното е да бъдем реалисти – Парите в държавния бюджет идват и си отиват, а дълговете остават;
● Непрекъснато се интересуваме от общественото мнение – Като затваряме чуждите очи пред нашите недостатъци;
● Водим изпитана кадрова политика – Собствените недостатъци е по-лесно да намериш у другите, а чуждите достойнства – у себе си;
● Уважаваме традициите в политиката – Когато нямаш възможност да се гордееш със собствените победи, започваш да се пъчиш с чуждите поражения;
● Отношението ни към опозицията се ръководи от етични правила – Ако не можеш да хвърлиш камък, то защо да не хвърлиш сянка?;
● Успяхме да извършим революционна промяна в начина на управление – Преди неуспехите ни преследваха, а сега ни изпреварват;
● Ние винаги уважаваме чуждото мнение – Ако то ни помага да докажем нашето;
● Съединението прави силата – Ние, политическата прослойка, никога няма да се изпокараме истински заради добруването на българския народ;
● ... и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа (е казано в клетвата, произнасяна при встъпването на висш държавен пост) – ... освен ако това не противоречи на личните ни интереси;
● Тази държава – Нашата държава е друга, там, където са ни задграничните имоти и банковите влогове;
● Трябва да се учим от историята – Можеше и да сме по-богати;
● Всичките ни усилия са насочени към светлото бъдеще на българската държава – Както е казал френският крал Луи ХІV (1638–1715 г.): „Държавата – това съм аз!“;
● Ние направихме много анализи въз основа на изчерпателни данни – Законодателството ще бъде променено във ваша вреда;
● Опозицията е виновна за този провал – Добре, че я има, иначе щеше да е кристално ясно как ние сме сгафили;
● Нашето патриотично чувство ни повелява – Нашата алчност ни налага;
● Неблагоприятното международно положение стана причина за провала на ... – Слава богу, че никога не е благоприятно;
● Ние спазваме дадените пред избирателите обещания – Затова и поемаме пред тях ангажимент да им построим мост дори там, където изобщо не тече река;
● Нашият патриотизъм ни диктува да понасяме от избирателите даже несправедливо отношение – Опази, боже, да решат да се отнесат с нас по справедливост. Загубени сме!;
● Ние се учим от Историята – Само че за уроците плащате вие. Особено когато повтаряме класа;
● Всички имаме право на глас – Важно е, че нашият е решаващ, а не вашият. Амин!;
● Непрекъснато гледаме истината в очите – Даже се стараем да я хипнотизираме;
● Когато фактите говорят, то и боговете мълчат – Ама че ние преди това ги разместваме;
● Работата непрекъснато ни учи – Че няма такава работа, с която да не успеем да не се справим;
● България трябва винаги да бъде демократична държава – Което означава вие да говорите каквото си искате, но да правите каквото ви кажат;
● Управлението непрекъснато обогатява нашите знания – Например, че за да се изчисти нещо, трябва друго да се изцапа. Въпреки това може да се изцапа всичко без нищо да бъде изчистено;
● Ние не сме догматици, понеже признаваме диалектическите противоречия – Както например, че никой наш успех не е толкова малък, че да не може да бъде раздут неимоверно;
● Ние поправяме нашите грешки – Прогресът не се състои в заместването на погрешната теория с правилна, а в заместването ѝ с по-неуловимо погрешна;
● Да се греши е човешко – Да се стовари вината върху някой друг е още по-човешко;
● Ние се стремим към истината – Тайната на успеха е в искреността. Научиш ли се да я имитираш, вече си успял;
● Продължаваме промяната – Както е казал френският писател Алфонс Кар (1808–1890 г.): „Колкото повече нещата се променят, толкова повече те остават същите“;
● Истината е най-свещеното нещо в политиката – Както е писал английският икономист и философ Джон Стюарт Мил (1806–1873 г.): „Истината е калейдоскопична и се изменя от гледната точка, от която гледате в нея“;
● Този проблем трябва спешно да бъде обсъден – Това е горещ картоф, който непременно трябва да бъде замразен в някоя специално учредена комисия;
● Нашата конституция – Е, поне това е стопроцентова истина. Тя си е напълно наша, в наша полза, на управляващото малцинство, а не на българското управлявано мнозинство;
● Законопроектът беше обсъждан в три комисии – Цялата работа стана още по-голям миш-маш;
● Това е блестящ пример за добре свършена работа – Добре, че махнахме тези „комунистически“ комисии за народен контрол;
● Външната политика на страната ни – Което си е неоспорим факт – правена е извън България, тук само ѝ лепваме фалшивия етикет;
● Антикорупционното законодателство е сложна материя, която трябва да бъде обсъдена детайлно – Затова непрекъснато я опознаваме на практика, като така набираме опит, а и обновяваме стария;
● Майко България! – Е, не за всички, но и в живота е така, някои имат мащехи;
● Ние мислим – Вие не е нужно да го правите;
● Галопиращата инфлация – Важно е да диша прахта зад заплатите ни;
● Войната в Украйна – Путин е сладур! Иначе как щяхме да оправдаваме гафовете?!;
● Ние приехме това предизвикателство – Не сме си мръднали и пръста досега по въпроса;
● В нашата работа ние даваме всичко от себе си – Освен самите себе си, за да не би някога да ни виснат портретите по кабинетите. Ние сме скромни, когато не става въпрос за финикийски знаци;
● Повишихме пенсиите и детските надбавки – Много по-малко, отколкото надухме държавния дълг. Но какво от това – нали няма ние да го изплащаме, а потомците. Да са живи и здрави банките, че ги приемат за залог!;
● Нашата съвест – Тя има само съвещателен глас;
● Ние сме оптимисти, усмихваме се, дори когато нещата се объркат – Понеже сме се сетили за някого, когото можем да обвиним за това;
● Нашата международна политика почива върху реализма – Никога не знаем кой е прав, но винаги знаем кой отвън ни командва;
● Това наше твърдение ще бъде подробно обосновано в нарочно изявление – Истинността на дадено твърдение няма нищо общо с доверието, което то предизвиква, и обратно;
● Положението общо взето е ... – Всичко общо вече е взето;
● Ние сме добре приети в обществото – Където даваш пари, там винаги си поканен;
● Ние имаме принципи – Ако не ви харесват, имаме и други;
● Много е важно справедливостта да тържествува – Който има, нека да получава!;
● Никога не попадаме под властта на илюзиите – Както например древните римски управници, които си въобразили, че „Senatus populis quis Romanus“, тоест „Сенатът (управлението) и римският народ са едно (или с други думи синоними)“;
● Ние се ръководим от и разчитаме на евроатлантическата солидарност! – Добре, че мнозинството българи не знаят онзи грузински анекдот, според който един мъж попитал съпругата си: „Някога искало ли ти си е да си мъж?“. „Не – отговорила тя. И на свой ред го запитала: „А на тебе?“.
● Българските гласоподаватели ще осъществят своето демократично право на избор на предстоящия парламентарен вот – Цели четири години избирателите ще си изплащат входните билети за този Карнавал на илюзиите. Ура-а-а!!! После ще ги зомбираме и да ни бисират;
● Заклех се! – Дума дупка не прави!
Как би могъл този синонимен речник да се превърне само в експонат в музея на българската история?
Славната революция от 1688 г. в Англия, осмислена от философа Джон Лок (1632–1704 г.), поднася на неговите съвременници „Два трактата на управлението“. Там, в раздел ІІ, глава 10 „За разпадането на управлението“, 211, е изложена радикалната идея за правото на народа да упражнява насилие: „... революции не стават при всяко дребно нарушение в ръководството на публичните дела. Грубите грешки от страна на управляващите, многобройните несправедливи и неудобни закони, както и всички дребни прегрешения на слабостта човешка народът ще понесе без бунт и ропот. Но ако един дълъг низ от злоупотреби, скрити нарушения и хитрости, насочени към едно и също нещо разкрият замисъл пред хората, то те не могат да не почувстват под какво са попаднали и да не видят накъде отиват; затова не е чудно, че те ще въстанат и ще се опитат да поверят управлението в такива ръце, които биха осигурили постигането на целите, заради които то е било първоначално създадено ...“. И по-нататък, в 227: „... когато или се променя законодателната власт или законодателите действат противно на целите, заради които тя е била учредена, тези, които са виновни, са виновни като бунтовници. ... И ако онези, които със сила разрушават законодателната власт, са бунтовници, то и към самите законодатели, както бе показано, могат да се отнасят по същия начин когато тези, които са поставени да защищават и съхраняват народа, неговата свобода и собственост, със сила посягат върху тях и възнамеряват да ги отнемат, те сами се поставят в състояние на война с онези, които са ги направили свои защитници и стражи на мира; и в този случай те са rebellantes, т. е. бунтовници“.
Българският народ трябва да си научи урока от Историята: Ако иска социална справедливост, трябва сам да си я въздаде. По мирен път или със сила.
* – Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.