Когато преди време в Кербала загинаха 5 професионални български военни (сред успелите да заминат, защото усилено се говори, че заминаващите с международния контингент плащат огромни подкупи, за да бъдат избрани) - имаше национален траур. Мине се не мине време, тази трагедия се отбелязва - я с поклонение, я с нещо друго. Макар че това са платени професионални войници, чиято работа е да рискуват живота си.
Това коментира във "Фейсбук" Слава Янакиева.
То не беше "поклон пред жертвите", не беше "кампания за изграждане паметник на загиналите в Ирак", драматични въпроси "за кого умряха" (сякаш са наборници). За всички мислещи беше ясно, че този фокус върху убитите има една единствена цел - да дискредитира членството ни в НАТО.
Сега, когато българите в Украйна (ок. 200 000) воюват с руския окупатор - нашите медии сякаш пропускат този факт. Пропускат и да разпространят обръщението на украинските българи, които страдат от факта, че историческата им родина фактически не подкрепя настоящата им родина Украйна, а подмолно работи за интересите на руския окупатор.
И макар български мъже да умират на фронта, убити от руските окупационни войски, никой от т. нар. "патриоти" не реагира. Не дере ризи, не скандира патриотарски лозунги - както за иракските военни или за брадвата в българския клуб в Македония. Тях ги няма. Те сега са за "неутралитет". Другото име за подкрепата на путлеризма. Ако не са социалните мрежи никога не бихме научили за българските жертви.
Бог да прости момчетата, оставили домове и близки, за да защитават своята земя в тази изглежда наистина метафизична война. Война със световното зло в едно от неговите политически проявления.