Звездно небе над мен.
Виталий Портников - за Путин и войната
Пиша този текст в тъмен град: след новите руски ракетни удари Лвов потъна в мрак, както много други градове в Украйна. Няма ток, отопление, вода. Улиците не са осветени, само фаровете на колите и фенерчетата на минувачите създават илюзията за светлина. Но, както обикновено се случва в най-мрачните моменти, над Лвов се отвори звездното небе, обикновено незабележимо заради уличното осветление.
Това е нещо, което Владимир Путин не може да изключи. И това е още едно напомняне, че всяка амбиция, дори и подкрепена с ракетни удари, не може да победи законите на историята. Путин може и да не вярва в съществуването на украинската държава – но нея я има. Путин може да не вярва в съществуването на украинския народ, но него го има. Путин може да не вярва в способностите на украинската армия, но тя прогонва войските му от окупираните територии. Путин може да иска да потопи Украйна в мрак, но звездите все още осветяват пътя за всеки, който след ден на въздушни удари бърза да ремонтира електроцентралите и да възстанови енергозахранването.
Самият систематичен обстрел на украинската инфраструктура вече е доказателство за безсилието и поражението на Путин. Руският президент не може да спечели на бойното поле. Неговите войски напускат територията на "присъединените" към Руската федерация региони. Надеждата, че под руските удари Украйна ще се разпадне от само себе си, ако не след няколко дни, то след няколко месеца, не се оправдава.
И какво прави Путин? Той отмъщава на мирното население. Той иска да превърне Украйна в зимна пустиня, да накара нейните жители да избягат от бомбардираните градове – деца, жени, старци, всички онези, които смяташе да „освободи от нацизма“. От гледна точка на Путин това е образцово наказание, нещо като удар с чук по главата: всеки трябва да знае, че нежеланието да се съгласи с руската картина на света води до разрушаване на нормалните условия на живот. Москва може да разчита на "наказанието" на украинците да сплаши всички останали. Че когато става въпрос за някоя друга бивша съветска република, която искат да анексират, нейното население ще бъде изправено пред прост избор между капитулация и бомбардировки. Е, какво искате, да стане като в Украйна ли?
Според мен това води само до гняв и презрение. Дори съюзниците избягват Путин. На неотдавнашната среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество лидерите на страните от Централна Азия се опитаха буквално да се скрият от московския гост зад широкия гръб на председателя на КНР. Доскоро нарастването на китайското влияние можеше да предизвика истински страх сред централноазиатските лидери, че и обществата в техните страни. Но сега няма време за страх: Си Дзинпин не бомбардира никого. Поне засега. И така е навсякъде. Масираната ракетна атака срещу Украйна в първия ден от срещата на върха на Г-20 отново ни напомни какви „преговори“ наистина търси Кремъл. Путин все още не иска нищо друго освен безусловната капитулация на Украйна и Запада - и ако някой в цивилизования свят започне да мисли, че войната се проточи твърде дълго и си струва да се търсят решения и компромиси, може би дори не много приятни от гледна точка на украинските интереси и международното право, тогава какво може да мисли такъв политик сега? Сега, когато цяла една страна е потънала в мрак само за да покаже на този политик и неговите колеги какво може Путин?
Не се съмнявам, че Владимир Путин може много именно защото е готов да премине всякакви „червени линии“, готов е да наруши всякакви правила – и във войната, и в политиката. Но такова демонстративно презрение и безразличие към каквито и да било правила само засилва волята за съпротива на всеки, който се озова под звездното небе тази есенна вечер.
Източник: Виталий Портников за svoboda org
Бесарабски фронт