На днешния ден през 1912-та г. България извоюва победа в най-голямата битка през Балканските войни, както и въобще най-голямата битка, водена в Европа между Френско-пруската война (1871) и Първата световна война: Люлебургаско-Бунархисарската операция.
В 4-дневната битка се изправят 108,000 българи срещу 130,000 души в състава на османските войски. Загубите от българска страна са 20,162 убити и ранени, а от османска: около 30,000 убити и ранени, и ~3000 пленени. Загубата на общо 50,000 души в рамките на 4 дена я прави и най-кръвопролитната битка за Балканските войни. България, с население от едва 4,3 млн души губи 20,000 за 4 дена и не само, че не се отказва, а напротив: пробивът при Люлебургас отваря пътя ни към Цариград.
Тежкото поражение е нанесено на османците от генерал-лейтенант Радко Димитриев, командващ българските войски. Генерал Димитриев е четник и участник в освободителното движение; руски имперски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война, Сръбско-българската война и в Балканските войни. В началото на Първата световна война се връща на служба в руската армия с военно звание генерал-лейтенант и като командир на 8-и армейски корпус в състава на 8-а армия, действаща в Галиция. Пленен е от комунистите през 1918-та и по-късно разстрелян по заповед на председателя на местния клон на ЧК Георгий Атарбеков.