Един любопитен щрих към паметта ни за Апостола. През 1933 година къщата на Васил Левски била запустяла и порутена, дворът ѝ бил буренясал.
Кметът и общинските съветници в Карлово решили да я съборят, за да мине улица през това място. Решението било взето без възражения. Какъв е проблемът да бутнем къщата на Апостола? По-важно е да имаме улица, нали така?
За късмет по това време в Карлово пристигнал първият български кинорежисьор Васил Гендов („Българан е галант“, знаете). Дошъл да снима филм за Левски.
„Побързай с филма“, казали му местните хора. „Щото тая къща скоро няма да я има“.
Гендов побеснял, отишъл в кметството, но там му казали: „Това е положението. Решението е взето. Къщата ще се бута“.
Васил Гендов се сетил, че командир на 21-ва средногорска дружина, разположена в Карлово, бил полковник Петър Димков (да, същият, лечителят). Достоен български офицер.
Отишъл Гендов при него и му разказал случая.
Когато Димков разбрал, че има кметска заповед да бъде съборена къщата на Апостола, изпратил 12 войници от дружината да охраняват къщата и им наредил, ако някой от общината тръгне към къщата, да стрелят на месо.
В следващите месеци полковник Димков организирал акция по възстановяването ѝ, събрал пари и материали, изпратил войници да работят.
Така двама големи българи – Васил Гендов и Петър Димков спасили къщицата на Апостола, която сега е музей.
Ако не бяха те, днес можеше и да я няма.