Захари Карабашлиев: Думи за истинското предателство на Дякона Левски

Публикувам отново днес -- 18-и февруари, ден на обесването му -- думи за истинското предателство на Дякона Левски, без претенция да казвам нещо ново и сензационно. Просто разсъждавам на глас и без патос за неговия истински враг и предател, не онзи от стихотворението на Вазов, а същинския. Съзнавам, че тази история не може да бъде споделена накратко и в този формат, но въпреки това я преразказвам горе-долу всяка година. Ето я:

Съвсем накратко фактите около последните месеци на Дякона Левски:

На 22-септември, петък, 1872-ра в Арабаконашкия проход(сега Ботевградски) е нападната турската хазна. Обирът е дело на Димитър Общи и Стоян Пандурина с група въоръжени мъже, а идеята идва от един тетевенски богаташ и член на комитета, Хаджи Станьо, който има добри връзки с местната турска власт и разполага с вътрешна информация за движението на колата с парите. Идеята е уж да се съберат средства за революционна дейност и въоръжено въстание.

Тази идея обаче, Левски – основателя, сърцето и двигателя на Българският Централен Революционен Комитет – е отхвърлил недвусмислено като ненавременна след като се запознал с нея. Въпреки това и без неговото знание, държавното превозно средство е нападнато. Охраната е вяла, грабежа – успешен. “Отрязохме торбите и кой колкото можа да вземе, напълнихме си чантите.”- казва в показанията си Димитър Общи при следствието. От тях научаваме, че същия прибрал чантите на повечето участници, а тези, на които не успял изпратил със заръка да си отидели по домовете, да скриели парите, и да не ги пипали. На някои платил по 500 гроша за добре свършената работа, на ханджията в Правец- 1000, но той му поискал още 200, които и получил. Стоян Пандурина пък още при обира успял да скрие една торбичка със злато. Вече в Тетевен, двама от членовете на комитета, Станьо и Станчо му поискали 1000 гроша, за да си купят вино от Плевен и Общи им дал, защото обещали, че ще ги върнат после на комитетската каса. На някой си Дочо също дал 1000 на заем, а на Анастас п. Хинов дал четири кесии с пари да купи коне и т.н и т.н... Въобще, Димитър Общия е твърде щедър с парите.

Естествено, някой се разпява, наглите обирджии един по един са арестувани, освен Димитър Общи, все още укрит в Тетевен. Местния комитет обаче, изплашен от арестите не го иска вече в града си и го натирва една нощ, преоблечен с женски дрехи. Заловили го дни след това в обора на един хан, заспал върху два чувала орехи. Откарват го в София. В софийския конак, Димитър Общи извършва най-масовото предателство, на което е способен. Там “...без да се даде да го мъчатъ, обадилъ имъ, че ще казва сичко кое знае. Този Димитъръ оказалъ на много лица, казвалъ, че имали големи планове, чи тiя пари бьiли обрали с целъ да купуватъ ...оръжие...” пише Й. Филаретова на Найден Геров през ноември. Васил Левски, все още на свобода, също предупреждава в едно свое писмо до Х. Иванов. “Известни да сте, че Д. Общи предава всичко щото знае. От София доде човек нарочно да ми разправя за това който са познава с Д. Общи да стои нащрек в къщата си да не спи, а по приятели.”

Можем само да гадаем какви са подбудите на Димитър Общи да издаде всичко и всички. Всеобщото мнение е, че по такъв начин уж бил искал да привлече вниманието на Европа, че бил търсил среща със султана, подкрепа от обществеността и подобни дивотии. Фактът е, че Димитър Общи нарушава Устава на БРЦК, нарушава революционния Закон. Струва ми се, че историята се е отнесла снизходително с това и по славянски сантиментално му е простила. Заловеният Д. Общи от страх пред въжето опитва да прикрие едно неодобрено от Васил Левски своеволие с патриотизъм, опитва да превърне един криминален акт в политически. Успява.

Разпит след разпит, ден след ден турската власт научава имената на всички български революционери, които Д. Общи познава и не познава. Нещо повече – той не спира само със своите предателства, а подтиква всички задържани около себе си да правят това. Софийският затвор за дни става буквално тесен за всички идващи българи, налага се да пращат затворници във Видин. Разследванията са неочаквани за турската власт, която не е подозирала мащаба на национално-освободителната дейност. Назначава се смесена комисия съставена от мюсюлмани и християни, които участват в разпитите на постъпващите в конака нови комитетски членове, издава се султански указ от Цариград, за да се сформира орган с качествата на извънреден съд, в който влиза и висшия държавен чиновник, българинът Хаджи Иванчо Пенчович. По всичко изглежда, че в София вече е прибрана голяма част от вътрешната революционна организация. Този, който определено е липсвал в кауша обаче бил Апостола. И последните си седмици свобода, Левски е зает да работи по делото, обикаля комитетите, събира архива, пощата, революционната каса, но бесилото е вече около врата му. Въпрос на време е било, той да увисне на него. Нека веднъж завинаги стане ясно, че това бесило е издигнато не от някой друг, а от Димитър Общи.

Всяка велика за епохата си история се развива по правилата на една добре написана драма. В тази драма, героят е Дякона Левски. Неговият антипод обаче не е общоприетия до днес поп Кръстю, който може да е бил, а вероятно и да не е бил предател. Тъмния герой и истинския Анти-Левски е Димитър Общи. Това, което се знае за него не е много:

Роден в село Дяково (сега в Косово), израстнал в Сърбия, където казва “Слугувах при големи хора и прекарвах както можех...”, преместил се във Влашко, после пак в Сърбия в легията на Раковски,(където се е запознал и с Левски), после се върнал в Гюргево, през 66-та отива в Италия като доброволец при Гарибалди, после се озовава в Атина, участва в Критските събития, после пак в Сърбия, пак във Влашко, върти се покрай Панайот Хитов и други стари воеводи.(Разбира се, четническото му CV няма как да бъде потвърдено.)

После се свързва с Каравелов, от когото е и изпратен през лятото на 1871 в Българско да помага на Левски, който не е дал съгласието си за това, но вече е късно – Д. Общи е при него. Левски е подозрителен към новия си помощник от самото начало -- навярно е имал впечатления от общото им минало на легионери в Сърбия -- и не му се доверява много. Заедно обикалят комитетите, но когато имат събрания, Левски го оставя в хана и не го запознава с членовете. Не се държи така Апостола с изпратения също от Каравелов Ангел Кънчев, на когото се доверява изцяло. За разлика от А. Кънчев, който е млад, интелигентен и идеалист, Димитър Общи е авантюрист на средна възраст и неграмотен – налага се да му четат Устава на организацията, защото той не може: “ Извадиха един устав и го прочетоха... Попитаха ме: Разбра ли устава, който се прочете? Понеже беше много дълъг, не можах да го запомня всичкия, та ми го обясниха повторно.”- четем в признанията му.

Въобще, Левски държи Димитър Общи настрани от много неща. Но пасивната роля, в която е поставен от началника му не го удовлетворява, да обикаля села и паланки не е за него – той търси екшън. Оставен за известно време сам от Левски, той започва да действа на своя глава, развихря се. Ето какво Левски пише за него на Каравелов: “Д. Общи ще го извадим из службата му... той излязал отъ границата си и според както виждам по естествения му характер, хвалби, по многото с лъжи, пред съучастниците, но и по кръчмите на хората говорил...” Димитър Общи руши всички правила на революционната дисциплина и устава, в който се е заклел. Лятото на 1872 година Левски свиква всички упълномощени дейци на комитета на събрание, за да разгледат и одобрят новия устав. Между тях не е поканен Д. Общи. Предполагам, че раздиран от наранено честолюбие и ревност по това време, той започва да вижда Апостола като свой личен враг. “Бях сърдит, че не ме взеха със себе си...” казва той.

В започналата вече активна работа, Апостола очертава в едно писмо какви трябва да са качествата на народния водач: “На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни. Без тия едно да липцува на водачат на тая света работа, то той ще я улайнени както и да е.”

Кои от тези качества притежава Д. Общи? И какво тогава търси той сред читавите? Нямало е достатъчно качествени хора – това е имал Левски, с това се е справял. Месеци преди обира на хазната в Арабаконак, Димитър Общи започва клеветническа кампания срещу Дякона. Към нея се наортачва и още един помощник на Дякона – Анастас п. Хинов. Вторият е поне грамотен, та имаме писма, които доказват опитите да се почерни името на великия българин и дори заплахи за саморазправа. Двамата го обвиняват, че не вършел достатъчно работа и харчел народна пара и бил “привилегист”. Към тези клевети Левски се отнася сериозно, но нито за миг не пада на нивото на хулителите си. Той борави с факти и числа и призовава към демократично решение на възникналия проблем. В духа на устава, Левски призовава към събиране на “документите” против него и отиване на съд пред Централния комитет, това е “интрига, която спира ходатъ на народната работа.” – пише Левски, оставайки високо над личните обиди. “Ако Вий мен не сте познали, който са таркалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани...” И. Унджиев пише “Това бе борба, в която лекомислието и... безредието воюваха със съзнанието за отговорност пред делото на народа, със здравия разум и дисциплината на организацията.”

Ето и Левски, в писмо до ЦК. “Бай Димитър, чи е заслужил в много неща за смърт, така е, но прощава му са на простотията му до сега! Ако да беше учен не можях да потъпча закона(според който неподчинението на Устава се наказва със смърт, б.а.) Бай Димитър не е предател, но неразбран – горделив и говори за работи от себе се, без да знай каде водят...”

И тук, мисля Левски прави грешка и не прилага Устава, в чието написване участва и по чиято буква сам живее. Навярно ахилесовата пета на нашия герой е било неговото великодушие, неговата човечност. Навярно не го е възприемал като враг. Но факт е, че Левски подценява Димитър Общи. Оставя го жив. Е, както знаем, няма ненаказано добро. И равносметката: за по-малко от година мотане из Българско, Димитър Общи успява да въвлече Апостола в подли интриги, извършва своеволно обира на хазната, бива заловен и предава организацията и самия Васил Левски.

В деня след Коледа, Апостолът е заловен в Къкринското ханче и това е съвсем отделна история. Дали поп Кръстю е бил човекът, който го е посочил с пръст, дали е друг(има достатъчно заподозряни в това), за мен няма значение. Защото голямото предателство е ВЕЧЕ извършено. Една от най-драматичните сцени за мен е тази, в която Левски е в Софийския затвор и принуден да застане лице в лице с Димитър Общи. Какво ли е било в сърцето на Апостола? Как е гледал в очите своя антипод?

Левски е светлокос и светлоок, Общи е тъмен. Левски е идеолог-визионер, Общи е рекетьор и опортюнист. Левски умее да пише, Общи е неграмотен. Левски е великодушен, Общи - отмъстителен. Левски е честен, Общи е лъжец. Левски е търпелив и прагматичен, Общи - припрян и сприхав. Левски е дисциплиниран, Общи не признава ничий авторитет. Левски е всеотдаденост, Общи - егоизъм. Левски е демократичен, Общи е анархия. Има нещо изконно европейско в излъчването на Левски, докато Димитър Общи е прототип на тъмен балкански хайдутин.

Накратко: Васил Левски и Димитър Общи екстернализират двете начала на национална ни идентичност – конструктивното и разрушителното. И едното може да бъде осмислено само в съпоставката си с другото. Фигурата на поп Кръстю в случая е нерелевантна и не добавя нищо към образа на Левски. Този образ на Левски, който мечтая да оживим отново, за да е разбираем за децата ни, за техните деца и за останалия свят.

P.s. От всички затворени в София на смърт са осъдени само двама: Димитър Общи и Васил Левски. Последните думи на Общи били: ‘Ах, излъгаха ме’. За последните думи на Левски не се знае нищо със сигурност. “Тогава софиянци се бяха толкова изплашили, че всички се бяхме изпокрили в миши дупки.” - публикува И. Унджиев спомена на един старец. Има няколко версии -- в една е полумъртъв, в друга декламира, в трета достойно мълчи, а в четвърта пее. Няма как да знаем коя от тях е вярна. Когато дебелия палач Рушид Баба окача въжето на Апостола на българската свобода, наоколо българи е нямало."

*Това есе е публикувано в сборника "Не толкова кратка история на самолета" (ЗК, изд. Сиела)