Борис Немцов беше политически активист и реформатор, посветен на борбата за по-добър живота на своите сънародници. Той бе безстрашен и откровен, а неговата гражданска ангажираност продължава да бъде вдъхновение за други политици - защитници на демокрацията и за онези, които се борят за правата на човека, като Алексей Навални и Владимир Кара-Мурза, публикува на своя сайт Държавния департамент на САЩ по случай осмата годишнина от убийството на руския опозиционер в центъра на Москва.
Днес почитаме паметта на Борис Немцов и неговото наследство, но също така отдаваме почит и на онези смели руснаци, които продължават да работят за едно по-добро бъдеще за своята страна, се казва още в съобщението.
***
Спомени, спомени.....
Боря....
Той вече беше изгрял на политическата сцена. Млад, амбициозен, нахакан, с високо самочувствие – завършен доминант.
Обикновено няколко часа преди ефир на преводача се дава възможност да се запознае с дикцията и начина на изразяване на събеседника от неговите публични изяви. Не помня каква беше причината, но точно за неговото гостуване това не се случи. Нямах представа кой ще застане до мен. Беше 02.12.2002 г., студен декемврийски ден. В гримьорната на Слави Трифонов беше както винаги – голяма суматоха. Изведнъж донесоха купи с пресни плодове
както се прави, щом идва известен актьор
Много добре си спомням зелените ябълки, които преобладаваха. Митко Коклин започна да ме гримира, почти приключваше и ме помоли да държа очите си затворени, за да нанесе равномерно сенките. Изведнъж зад гърба ми се чу мек, сексапилен и в същото време властен глас. Усетих мъжкарски парфюм, отворих очи и погледнах в огледалото. Видях много красив мъж, който ме гледаше пронизително. Погледите ни се пресякоха. Неговият бе завладяващ, омайващ, влажен и силен. Гледахме се втренчено 2-3 минути, след което последва официалното запознанство. Борис Немцов умееше да владее ситуацията, да влияе на хората около него. Присъствието му тежеше. Вече се познавахме и би следвало да обсъдим предстоящото поведение в ефира и въпросите. Той обаче не пожела. Взе зелена сочна ябълка, отхапа я и ме попита какво ще правя след предаването. Говореше на “ти”, сякаш се познавахме от години.
Аз пък го нарекох “Боря”. Усетих, че има нужда
да споделя, да разговаря и най-вече – да баламосва околните
Предаването “Шоуто на Слави” мина завладяващо и супер интересно. Немцов отговаряше без паузи. Не го смути дори провокативният въпрос дали не ревнува, че Путин, а не той, е станал президент.
Отвърна, че не е ревнив и не е комплексар. Да, той не беше ревнив и в живота, защото го живееше на едро. Беше мечтата на всяка рускиня и не само. Имаше много жени и те безревностно си го деляха. Според писателката Мария Арбатова, той имал толкова много енергия, че стигала за всички. Немцов би могъл да влезе в книгата на Гинес като истински бохем рекордьор. Заслужаваше медал на Дон Жуан. Той не ухажваше. Той сваляше и подчиняваше. Това беше стилът му, който много му пречеше в политиката, където се изисква балансирана дипломация.
Малко по-късно първият кремълски секссимвол седеше до мен и ми сипваше скъпо вино в изискан ресторант заедно с високопоставена делегация от руска и българска страна. Масата беше обсипана със скъпи деликатеси, и всички присъстващи „политици“ не продумаха и дума за политика. Боря ме предупреди, че ще си говорим за всичко друго, но не и за политиката, защото му е писнала. Уточни, че го интересуват единствено жените, сексът и парите. Разказа ми колко беден е бил и как всичко е постигнал сам.
Не повярвах, защото няма беден евреин,
а и ми се струваше невероятно, че толкова млад е станал губернатор, вицепремиер и най-вече олигарх. Това не е възможно без “чужда” помощ. Боря гледаше на живота като на порнофилм с тук-таме политически екшън сценки. Обожаваше пресни плодове и фрешове, веднъж ми сподели, че жените за него са като сутрешния му прясно изцеден фреш, без който не може. Впоследствие разбрах, че имал четири деца, тогава две съпруги, а по броя на любовниците слагаше в джоба си краля на Саудитска Арабия и Муамар Кадафи, взети заедно.
Цяла вечер на една маса с видни български и руски политици и нито дума за политика! Ако трябва да пресъздам разговорите си с Боря, рискувам да преразкажа най-лютите сцени от филма “50 нюанса сиво”. Само дето главният герой е вече мъртъв и издиган на пиедестал. Готвят се да му правят паметник. Приписаха му качества, които той никога не е притежавал: като отговорност към семейството, например. Години наред любовниците му се надпреварваха да се правят на звезди. Телевизия НТВ ги показа в предаването “Любимите жени на Немцов”. Някой помисли ли как се чувстват децата му, гледайки „какичките“ от леглото на баща им?
Борис не знаеше мярката на свободата нито в личния си живот, нито в политиката. „Нямаше цип нито на устата, нито на панталоните“, говореха за него в Русия.
Двойно повече от спечелените женски сърца ставаха враговете му
Всички писаха за провокация, поръчково убийство, пореден опит на Запада да подкопае стабилността в Русия и още стотици подобни версии. Но защо никой не допусна, че ревнив рогоносец или ядосан баща е натиснал спусъка....
Минаха 21 г. от нашата среща. На раздяла Боря ми написа телефона си: да му звънна, когато съм в Москва. Хвърлих листчето в първото кошче за боклук, твърдо убедена, че никога няма да го направя. А днес вече няма кой да ми вдигне слушалката....
Живей сам и остави другите да живеят!
Откъс от интервюто на Слави Трифонов с Борис Немцов от 2.12.2002 г.:
– Как се чувствате в България, за първи път ли сте тук?
– Единственото, което успях да видя, е паметникът на Царя Освободител Александър II. Удивителното е, че в България има паметник на Александър II, а при нас няма. Той е освободил не само България от османско робство, той е освободител и руснаците от робството, а при нас нямаме издигнат паметник. Вас ви е освободил от турците, нас ни е освободил от крепостното право, отменил е цензурата. Вие във вашето предаване нямате цензура нали, това се дължи на Александър II, който ни освободи всички от цензурата.
– Вие ревнувате ли от Путин? Защото доколкото знам, Елцин е избирал между вас двамата кой да бъде следващият президент. Неприятен ли ви е този въпрос? Не сте ли се замислял над въпроса, че може би вие щяхте да се справите по добре.
– Не, напротив, хареса ми този въпрос. Даже много ми хареса въпросът за ревността. Аз не съм ревнив. Нямам изобщо никакви комплекси. Не съм комплексар. Него го избра народа. Щом го е избрал народът – нека да работи.
– Проблемът с корупцията е един от основните в бившите социалистически страни. Как вие се предпазвате от това изкушение. Още повече в страна като Русия в България това също е голям проблем.
– Много зависи от родителите. Първо: Майката и бащата трябва да се справят с този проблем. Второ: Трябва добре да се плаща на чиновниците. Чиновник с ниска заплата е смъртоносно опасен за страната. Трето: Трябва да има опозиционна преса. Четвърто: Трябва периодично да се сменят чиновниците. Помещението трябва де се проветрява непрекъснато, да не се заседяват дълго. Пето: Трябва да бъдат достатъчно млади. Защото младият човек мисли за репутацията си в бъдеще.
(В книгата за гости Борис Немцов написа на Слави Трифонов: “Живей сам и остави другите да живеят!”)
Автор: Оля Ал-Ахмед