"Така се появява нация от победители." Как войната формира украинската идентичност - есе на Виталий Портников от книгата "Военно положение", предговорът към който е написан от Залужни.
Книгата все още не е излязла, но вече е популярна, казва Евгения Лопата, главен редактор на Meridian Czernowitz за антологията „Военно положение“. В Чехия вече е закупено правото за публикуване на 50 есета, написани от украински интелектуалци. Водят се преговори за издаване на книгата на испански език. Meridian Czernowitz също ще публикува Военно положение на английски, като ще преведе 35 есета за това издание
Руско-украинската война продължава повече от 3290 дни. Антологията "Военно положение" събра спомени и размисли на украински писатели, войници, опълченци, философи, историци, режисьори. Често се комбинират няколко образа - например книгата съдържа текстове на писатели, които служат във Въоръжените сили.
Предговорът е написан от главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужний. На корицата е картина на Матвий Вайсберг "Ангелът на ЗСУ". Вътре - 50 истории за различни аспекти на военновременната действителност: завръщане у дома в Буча, спомени за 24 февруари и загинали приятели, разговори с чужденци за войната. Сред тези, които пишат за живота си по време на войната: фелдшер Юлия Паевска (Тира), майката на Роман Ратушни, Светлана Поваляева, Сергей Жадан, Станислав Асеев, Мирослава Барчук, Ирина Цилик, Артем Чех, Евгения Кузнецова.
„2022 година вече стана история, - пише Залужний в предговора. - Това число се е запечатало завинаги в паметта ни. В края на краищата тази година врагът планира унищожаването на украинската държавност. Само благодарение на титаничния подвиг на войниците и колосалното единство на нацията успяхме да предотвратим най-лошия сценарий и да отблъснем ордата. Така се прави история. Така се появява нация от победители“.
Какво промени войната? То изкристализира идентичността и на украинците, и на руснаците, пише в есето си публицистът и журналист Виталий Портников. Украинците защитават своята независимост, но „за руснаците територията на Украйна е земя на „историческа Русия“, която трябва да станат част от нея“.
Forbes публикува есе на Виталий Портников от антологията „Военно положение“, която ще бъде издадена от Meridian Czernowitz през пролетта.
Войната на идентичностите
В първите дни след пълномащабната атака на Русия срещу Украйна един от европейските канали постоянно показваше скрийнсейвър пред новините за войната. На този скрийнсейвър момиче, което беше принудено да бяга от обстрел и бомбардировки, каза на журналисти: „Не знам той какво иска!“.
Това неразбиране на истинските цели на войната не се демонстрира само от хора, които бяха хванати неподготвени от нападението на Владимир Путин. Многократно съм се сблъсквал с подобни недоразумения както в политическите, така и в експертните среди, и то не само в украинските. Войната на Русия срещу Украйна се обяснява преди всичко с известна ирационалност на руския президент, лична омраза към Украйна, страх от възможни успехи на украинското държавно строителство и други подобни мотиви.
Междувременно конфликтът на Украйна с Русия беше положен дори не от обявяването на независимостта на Украйна на 24 август 1991 г., а от самия крах на комунистическата идеология. Ние сякаш забравяме, че към 1991 г. Украйна вече е независима държава – през 1918-1920 г. Болшевиките успяха да го върнат на империята само когато вместо идеологията на православието, автокрацията и националността на „триединния народ“ на руснаци, малоруси и беларуси, те изложиха класова идеология и създадоха фалшива Украйна под червен флаг. Но веднага след като комунистическият мрак се разсея, Украйна се върна към истинската си държавност, а не измислената от комунистите.
А Русия? А Русия, разбира се, се върна към концепцията за „триединна нация“, която беше много популярна сред партийните служители, офицерите от КГБ и столичната интелектуална опора на режима още преди разпадането на КПСС. Владимир Путин просто концентрира тези представи на собственото си общество за миналото, с което се опитват да подменят бъдещето в Русия. От друга страна, в Русия винаги са били сигурни, че независимостта на Украйна и останалите съветски републики е временно явление, така че рано или късно имперската държава ще бъде възстановена с помощта на политически и икономически лостове. И основната задача е да се държат на къс пас бъдещите провинции, да не се присъединят към алтернативни политически и военни съюзи, преди всичко ЕС и НАТО. Преходът на Русия от политически и икономически методи на натиск към военни е напълно предвидима реакция на окончателната промяна на вектора на развитие на Украйна. Украйна, която дори все още не е в ЕС, а просто подписа споразумение за асоцииране с Европейския съюз, е държава, която трудно ще влезе в Русия. Особено Украйна, която ще влезе в НАТО и ЕС.
Но какво постигна Путин с атаката си срещу Украйна? На първо място – изкристализирането на идентичностите.
Руснаците смятат територията на Украйна за "историческа Русия", която трябва да станат част от нея. За украинците това е тяхната собствена държава, която трябва да бъде освободена от окупация. На фона на войната различията между самите украинци започват да изчезват. Доскоро можехме да видим както хора с доста очевидна украинска държавна идентичност, така и хора, които бяха по-склонни да се съгласят с твърденията на Владимир Путин, че руснаците и украинците са „една нация“, и хора, които изобщо не се интересуваха от тяхната идентичност. Войната значително намали - ако не и напълно унищожи - броя на привържениците на "един народ". И хората, които не се замисляха за това, че са украинци, бяха принудени да си задават въпроси за причините за войната и вината на Путин и Русия в тяхната лична и обща беда.
Това е формирането на идентичност, което винаги се ускорява в периоди на криза и военни действия. Да, въпреки това много етнически украинци все още говорят на руски помежду си и са далеч от класическата културна самоидентификация. Но ключовата думи тук е „засега“, защото идването до тази културна самоидентификация, до украинския език, до общо разбиране за историята и перспективите на държавно и цивилизационно изграждане тепърва ще се случва. Нищо не обединява хората толкова много, колкото перспективата за общо унищожение, възможността за национално поражение или, напротив, обща победа. В същото време трябва да се разбере, че подобни процеси в момента протичат не само сред етническите украинци, но и сред представители на други национални групи в страната, на първо място, разбира се, сред етническите руснаци.
Подобна кристализация обаче протича в момента и в самата Русия. И когато Русия претърпи поражение във войната, този процес само ще се засили. Все още не знаем дали крахът на плана на Путин ще доведе до нарастване на агресията в руското национално съзнание, или до успех на по-умерени и предпазливи сили в руското общество. Но е очевидно, че този крах е пряк път към евентуално национално обединение около собствената национална идея. И, разбира се, тази идея ще определи съзнанието не само на етническите руснаци, но и на онези представители на други националности, които ще се стремят да останат в „херметичната“ руска държава. В частност разбираемо е съзнанието на етническите украинци. Преди войната етническите украинци с руски паспорти все още можеха да си позволят да си спомнят собствената си национална идентичност и да пеят украински народни песни в приятелска компания. След войната техните народни песни, както и самите те, най-накрая ще станат руски.
Изводът от това е съвсем прост. Войната на Путин окончателно прекъсна дифузията на идентичностите, протичаща от векове в пространствата на бившата империя, и я превърна в кристализация, а следователно и в истинска битка на идентичностите. Именно цивилизационната пропаст между руската и украинската идентичност обещава да бъде основният – и дълготраен – резултат от тази ужасна война.
Източник: forbes.ua
Бесарабски фронт