Докато Владимир Путин се срещаше със своя "скъп приятел" Си Дзинпин в Москва, японският премиер Фумио Кишида беше в Киев, показвайки солидарността на страната си с Украйна, пише "Индипендънт".
Присъствието на двамата азиатски лидери в съперничещите си столици илюстрира глобалното въздействие на този конфликт в сърцето на Европа, като старите стратегически съюзи се укрепват и се формират нови.
За Япония, която понастоящем председателства Г-7, това е знак за по-стабилна външна и отбранителна политика, заедно с мащабна програма за превъоръжаване на нейната армия - докато Токио отговаря на един все по-несигурен и опасен свят.
Япония предостави на правителството на Володимир Зеленски хуманитарна, финансова и отбранителна, несмъртоносна военна помощ след инвазията. Освен това беше силен поддръжник на западните санкции срещу Москва и подкрепи разследванията на руски военни престъпления.
Кишида посети църква в Буча, град близо до Киев - който пострада от руските зверства - и положи цветя за жертвите. "Светът беше удивен да види невинни цивилни в Буча, убити преди една година: възмутен съм от жестокостта. Представлявам японските граждани, за да изразя съболезнованията си на тези, които са загубили живота си... ние ще подкрепим максимално Украйна за възстановяване на мира", каза премиерът.
В скорошна реч Кишида заяви: "Агресията на Русия срещу Украйна бележи пълния край на света след Студената война. Стана ясно, че глобализацията и взаимозависимостта сами по себе си не могат да служат като гарант за мир и развитие по целия свят.
Пекин, каза той, представлява подобна опасност със своите заплахи за нахлуване в Тайван: "Китай има някои визии и претенции за международния ред, които се различават от нашите и които ние никога не можем да приемем."
Токио има собствен териториален спор с Русия, датиращ от края на Втората световна война, за Курилските острови в северната част на Тихия океан. Кремъл все повече демонстрира мускули над противопоставянето. В сряда, със Си в Москва и Кишида в Киев, два руски бомбардировача с ядрено оръжие - ескортирани от изтребители - прелетяха над Японско море. Министерството на отбраната в Москва заяви в изявление, че полетът е "извършен при стриктно спазване на международното право и се е състоял над неутрални води".
Русия започна да разполага ракетни системи за брегова отбрана в Курилите миналия декември. Японските служители на отбраната вярваха по това време, че това трябваше да бъде последвано от разполагането на хиперзвукова ракетна система. Смята се обаче, че вместо това ракетите са били отклонени към Украйна.
Китай наскоро изстреля мобилната система Dongfeng-17 по време на военни учения близо до Тайван, в още един кръг от дрънкане на оръжие. Миналата година Пекин успешно тества хиперзвукова ракета с ядрен капацитет, която обиколи света. Съобщава се, че американски служители казаха по това време "нямаме представа как са направили това".
Това са типът усъвършенствани оръжия, които Русия в идеалния случай би искала да получи от Китай, тъй като собственият ѝ запас от хиперзвукови ракети е на изчерпване. Трябва да се подчертае обаче, че източници от западното разузнаване казват, че засега нямат индикации, че Китай доставя на Москва оръжие за войната.
Китай има собствен спор с Япония относно собствеността върху островите Сенкаку в Източнокитайско море, които Китай нарича островите Дяоюй. Пекин подкрепяше Съветския съюз за Курилите през 50-те години на миналия век, преди да смени страната след китайско-съветските гранични сблъсъци през 60-те години. През юли 2021 г., на фона на противоречиви отношения с Токио, имаше друга промяна от страна на Пекин с обръщане към приемане на руския суверенитет.
През октомври 2022 г. Украйна, която дотогава не проявяваше интерес към спора за острови от другия край на света, прие парламентарен вот, признаващ Курилите за японски и осъждайки "незаконната окупация" от Русия.
Визитата на японския премиер в Украйна е част от сложна дипломатическа картина. Той пристигна в Киев от Индия, където беше на двудневно посещение. Двете страни, силни съюзници, са част от групата на четирите заедно със САЩ и Австралия е противовес на нарастващата китайска хегемония.
В същото време Индия, която председателства Г-20, купува петрол, а Русия беше принудена да продава евтино поради западните санкции. Правителството на Нарендра Моди също се въздържа при гласуването в ООН, осъждащо Русия за войната в Украйна.
Критиките от Запада по този въпрос бяха значително приглушени - САЩ виждат Индия като ключов съюзник срещу Китай, докато администрацията на Байдън продължава с индо-тихоокеанския си наклон.
Realpolitik в действие.