Няма спор, че доста медии се държат като фурнаджийски лопати - днес така, утре - иначе, това дори вече е най-същностната страна на природата им; тяхната изменчивост е пословична, превращенията им са чудовищни - преходът от лизане на задници до обругаването е мигновен и нищо не им коства, не изпитват и никакви морални терзания.
Ето историята с Андреа. Нормално ли е днес да мрънкаш срещу участието й в една благотворителна акция, когато до вчера си й давал щедро трибуна, показвал си я безброй пъти, във всякакви формати, с всевъзможни псевдоводещи, които лъстиво четат чужди въпросчета и се лигавят до насита, с една дума -
истинско целуване на фолк задниче
А днес - защо раздавала енциклопедии в едно училище.
И всички се правят, че това е най-големият проблем - и на това училище, и на образованието ни като цяло, и на живота ни изобщо, ах, колко страдат чистофайниците сладки. Курвите да говорят за морал поначало е наш национален спорт, това е нашето велико преживяване, дори нашето извисяване - имам предвид всички възможни курви - от политиката, докъдето се сетите.
А най-важното е друго - че едно дете получава даром книга. Това - нищо друго. И дори канибалът боксьор Майк Тайсън да я подари, докато от устата му виси парченце от ухото на Холифийлд - все тая, важно е книгата да стигне до детските ръце.
От една страна, правим всичко, за да унижим до крайна степен книгата - и го постигнахме; от друга - всеки опит да бъде реанимирано свещеното й предназначение се посреща с омраза.
Добре, да кажем, че самият Орешарски подаряваше въпросните енциклопедии - това по-приемливо ли щеше да бъде за чистофайниците? След като от сутрин до вечер го ругаят по площадите, доста деца също се навъртат там, а те и в домовете си слушат разни врели-некипели за премиера, пък и за който и да е друг.
По-различно ли щеше да бъде, ако онази Лейди Гага беше ангажирана в дарителската акция? Да сте срещнали някъде и една критична дума за тази истерична кукла, която идиотизира до крайна степен шоу бизнеса - у нас я посрещнаха и изпратиха като месия, същите телевизии, които сега се мръщят на Андреа, се надпреварваха да й пеят дитирамби, само Юлиян каза нещо критично за нея.
Нямам слабост към фолк дивите, през годините съвсем пестеливо съм канил една-две от тях в предаването си, и можете да видите каква е разликата в моя подход в сравнение с този на фурнаджийските лопати. Винаги съм се опитвал да открия нещо ценно в тия момичета, доколкото го има, извън обичайните сплетни и мръсотии - примерно в Глория или дори в самата Андреа, която е потомка на солидна музикална фамилия, а тези неща не отминават, без да оставят следи; тя пък изобщо не бива да бъде оценявана по опаковката, която в шоу бизнеса отдавна подчинява всичко останало и понякога има апокалиптични пропадания. Но кльощавият задник на Гага умилява мнозина, които сега се бунтуват, и те никога не биха направили опит да бойкотират концерта й.
Между другото, фурнаджийските лопати съчетават въртеливостта си и с друг отвратителен недостатък - това е файтонджийският им език, който днес минава за журналистика, всички ги знаете тия идиоти, но ги търпите и търпите. Може да разговаряш като упоен с Азис и дори да си
готов да му премериш публично силиконовия израстък
- но иначе си възмутен, когато той или който и да е друг от неговия занаят отиде да дари книга.
Медиите направиха така, че истинските ни знаменитости да бъдат елиминирани за сметка на днешните първенци на повърхностното, това изобщо не може да се отрече - и дори се гордеят с този позор. И тогава кой да отиде да дари каквото и да е.
Лигльовците от социалните мрежи да вземат най-сетне да направят един списък на светците си - и всичко друго да бъде зачеркнато. Стоичков примерно няма да има никакъв шанс да дарява книги, понеже в устното си творчество е доста невъздържан - това ще бъде казано за него; неговата азбука започва с "Мама ти" и завършва с "Твоята мама".
Не сме място за герои, така си е. Често съм цитирал Кийтс, който сякаш за България, а не за Ирландия е казал, че е малка страна, пълна със завист. Но извън тази прокоба, не сме и място за герои. Или преувеличаваме качествата на някои хайдуци, или правим всичко възможно да унижаваме истинските си светци. Тия дни споменах на някои млади приятели за записките на Панайот Хитов, които навремето Хайтов обработи, но още преди това Пенчо Кубадински беше издирил и спасил. Е, представата ни за хайдушкото движение няма да остане толкова розова, след като прочетем тия записки. Живеем неизменно по един начин: с подбрани и редактирани фрагменти от Историята - докато накрая останем съвсем без истинско познание за нея.
Освен завистта, друга могъща сила, с която се сдобихме през годините на Прехода, е незачитането - на всичко и на всички, без изключение. Тъй наречените социални мрежи всъщност са трафици на това незачитане, главно това. Един Иван Хаджийски би се смаял, ако можеше да бъде свидетел на енергията, която струи от тях. След историята с Андреа Калин Терзийски стигна до извода, че в кривата нашенска психика водещо място заема омразата. Омразата обаче е по-трудно чувство, тя не е нещо, което те връхлита внезапно, само политиците се намразват така. Омразата е чувство, което се подготвя, тя минава през изстиването - особено ако говорим за обществото като цяло; то постепенно претръпва към определени ценности, сетне към публичността като цяло - и един ден това се превръща в омраза.
И няма как да се случи друго, след като някой, и то в качеството си на български премиер, един ден се държи като идиот и заявява, че до 1989 година в България не е имало култура. Това са ключови фрази; това е
нечувано подпалвачество, подтиквано от миниатюрни нероновци
които съсипват всичко, до което се доберат. Колкото и одиозни да са подобни думи, те оставят следи. Така се посява съмнението, което след това прераства в изстиване, отдръпване, незачитане и дори ненавист. А нашите политици са майстори във внушаването на ненавист, това не може да им се отрече.
Незачитането е достъпно за всеки идиот, за всяко парвеню, това е великото му удоволствие. Вслушайте се - на улицата, в компанията край вас, у дома ви дори - и сметнете колко думи на адмирации чувате за каквото и да е. Ще си дадете сметка, че дори беглото уважение е завлечено от пороя на незачитането, на принизяването и пр.
Незачитането е най-робският импулс на идиотизираната маса - сякаш специално поръчана от политическата класа. Когато всичко и всеки попада под сатъра на незачитането, това е раят на политиците. Кой ще се занимава с един нещастник като Миро Найденов, кой ще си направи труда да вникне в неговите шутовщини, когато тоталното незачитане изцяло е помътнило разума на тълпата.
Вече изобщо не е важна поговорката "Кажи ми кои са враговете ти, за да разбера колко струваш като човек". Навремето ние се гордеехме с калибъра на враговете си. А сега всеки е враг на всеки и трябва да се питаме "Кажи ми кого зачиташ, за да разбера що за птица си".
Подобен въпрос обаче ще бъде сметнат за дълбоко обиден, дори за идиотски - как ще зачитам някого, бре братче. Нали първо трябва да започна себе си да зачитам, а пък съм си само един великолепен сопол и нищо повече.
Сополите умират от глад за признание
И понеже е изключено то да ги сполети, си остават завинаги в стихията на незачитането.
Историята с Андреа извади на повърхността един изключителен проблем. Ако дори Лили беше отишла да дарява книги, щяха да кажат, че тя пък не е чела книги, което сигурно не е вярно. За всеки могат да кажат всичко - това е тяхната сила. Но защо да ги слушаме? И какво ще сполети тогава клетата книга, ако се поддадем на терора на незачитането?
Андреа подарява книга - това се оказва българският ужас, а не фактът, че живеете като скотове.
Нещо повече - дори си мисля, че възбуждението не е толкова заради нея, а заради книгата, заради даряването на знание. Някои и това скоро ще извадят на повърхността, но още не смеят. Според Сополите всичко трябва да се затвори в границите на дивашкото общуване в Мрежата - само там и никъде другаде. Това е диктат, непознат досега. Всички трябва да шарят само в Мрежата - хруп-хруп по нещо от всичко, нищо до край, никой няма право да бъде зачитан, дръжте се като казаците на атамана Махно.
Хубавото е в това, че въпросният диктат има относителна тежест. Нищо не може - и няма да може да направи Мрежата, създателите й не са толкова гламави, иначе нямаше да ви я поднесат даром.
Всъщност заглавието на тази дописка трябваше да бъде не "Бойкот на Андреа", а "Бойкот на книгата".
Коментарът на Кеворк Кеворкян е публикуван в „Стандарт”