В Брюксел се състоя дискусия на тема „Свободата на медиите в ЕС – какво остава неизяснено“, на която бе поканен представител на ФАКТИ и на която основен акцент бе Европейски законодателен акт за свободата на медиите. Или иначе казано – възможно ли е всички медии в ЕС да са еднакво свободни и еднакво „медии“, а не политически инструмент за влияние.
През месец септември 2022 година Европейската комисия прие Европейски законодателен акт за свободата на медиите — нов набор от правила за защита на плурализма и независимостта на медиите в ЕС. Предложеният регламент включва, наред с другото, предпазни мерки срещу политическа намеса в редакционните решения и срещу наблюдението. В него се поставя акцент върху независимостта и стабилното финансиране на обществените медии, както и върху прозрачността на собствеността върху медиите и разпределението на държавната реклама. В него също така се определят мерки за защита на независимостта на редакторите и за оповестяване на конфликтите на интереси. Проектът за регламент вече активно се обсъжда в ЕП.
Основният проблем
На теория законодателният акт за свободата на медиите звучи прекрасно. Но в Европейския съюз не всички медии са еднакво свободни. Някои държави са първенци в класациите за свобода на медиите, докато други, като България, са далеч назад и са известни със своята корупция, погазване на човешките права и тежки политически зависимости по всички етажи на властта и частния бизнес.
Поради това и държави като Германия до момента са твърдо против приемането на този закон, който да уеднакви законодателството по отношение на прозрачността на пресата в целия ЕС. Някои държави не желаят да има европейска намеса в националното им медийно законодателство. Освен това и към момента всяка една членка на ЕС има собствено законодателство по отношение на медиите и някои държави не виждат смисъл от приемането на този акт. Очаква се най-рано през ноември тази година да има яснота ще бъде ли приета тази регулация.
Битката срещу дезинформацията
Заместник-председателят на Европейската комисия по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова заяви, че сега, повече от всякога, ЕС се нуждае от свободни медии. Заради войната в Украйна този законодателен процес придоби още по-голяма значимост, тъй като много медии разпространяват руска пропаганда и умишлено дезинформират своите читатели. Самата Вера Йоурова обаче осъзнава колко труден ще е процесът и заяви, че тук не става въпрос за „разходка в парка“. По думите ѝ финансирането на медиите трябва да е прозрачно, а Източна Европа, включително България, най-много се нуждае от прозрачност и промяна на дългогодишното статукво на натиск и контрол над медиите.
Евродепутатът Елена Йончева каза, че трябва да има медии, които са независими от политици и бизнесмени, а актът има за цел да защити журналистите и свободата като цяло. Трябва да се знае кой е собственик на дадена медия, както и кои са и спонсорите. „За да освободим медиите от политически натиск и зависимост, а и за да върнем доверието на читателите и зрителите към тях, не е достатъчно само да е прозрачна собствеността им, която често се прикрива. Необходимо е да се знае кои са техните спонсори, рекламодатели и донори, защото именно там се крият интересите, които журналистите са принуждавани да защитават“, подчертава Йончева.
България има положително отношение към предложенията на Европейската комисия, заяви Живка Хаския. България счита, че законът ще разреши предизвикателствата, които срещаме на национално и на европейско ниво.
Самоцензурата
В българските медии най-големият проблем си остава самоцензурата. Много журналисти нямат свободата на напишат това, което смятат за правилно, и следват редакционната политика на своите редактори и техните началници, които в много случаи са поставили чадър над определени политици, партии и бизнес групировки.
Свободата на медиите трябва да се гарантира и отвътре, смята и Вера Йоурова.
Нито едно законодателство не може да контролира морала на един журналист и неговото собствено желание да бъде зависим. В България покрай руската агресия срещу Украйна и коронавируса ясно си пролича кои журналисти и медии са готови умишлено да излъжат своите читатели, следвайки финансови или други интереси. Срещу това няма лек.
Текстовете на Европейския законодателен акт за свободата на медиите предвиждат забрана на държавна намеса в редакционната политика, така че медиите да не се превръщат в пропагандатори; защита на журналистите от подслушване, както и от разкриване на източниците на информация; ясно финансиране на обществените медии без това да ги прави зависими от управляващите и др.
Свободата и плурализмът на медиите са жизненоважна част от демокрацията и от основните права на гражданите на ЕС. Истинската демокрация не е възможна без свободни медии. Журналистите продължават да се сблъскват с тежки условия на труд с нарастващ финансов и политически натиск, наблюдение, наказателни присъди или насилие за това, че вършат работата си.
„Медиите са стълб на демокрацията“
Заместник-председателят на Комисията по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова заяви: „Медиите са стълб на демокрацията. Днес обаче този стълб се пропуква под натиска, който правителства и частни групи се опитват да окажат върху медиите. Журналистите следва да могат да вършат работата си, да информират гражданите и да търсят отговорност от властта, без да са повлияни от страх или предпочитания. Провеждаме широки консултации, за да излезем с възможно най-доброто предложение“.
Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон каза: Трябва да гарантираме, че европейските медии остават независими, иновативни и устойчиви и функционират без каквато и да било необоснована частна или публична намеса в техните дейности“.
Европейският законодателен акт за свободата на медиите ще върви ръка за ръка и с действия, свързани с жизнеспособността, устойчивостта и цифровата трансформация на медийния сектор, осъществявани в рамките на Плана за действие за медийния и аудио-визуалния сектор.
Засега медийният акт е една хубава мечта. Предстои да разберем дали ще се осъществи.