Новите миротворци и Путин в "конституционен капан". Колко струват призивите за преговори?
Китайският президент Си Дзинпин най-накрая разговаря с украинския президент Володимир Зеленски. След разговора президентът на Украйна заяви, че се е убедил, че китайският му колега зачита принципите на териториалната цялост и суверенитет. В Пекин след срещата отбелязаха, че Китай "няма да налива масло в огъня" и смята диалога и преговорите за единствен изход.
За диалог и преговори продължава да говори и бразилският президент Лула да Силва, пренебрегвайки критиките от страна на Запада и дори у дома. В скорошно интервю за El Pais бразилският лидер каза: „Важно е да се намерят лидери, които искат да говорят за мир. Китай, Мексико, Индонезия... И трябва да включим страни, които не участват пряко или косвено (във войната), както и тези, които подкрепят Украйна, защото са против руската окупация. Трябва да обединим всички тези страни“.
Но дори в това интервю Лула да Силва признава, че няма никаква представа как да бъде договорен краят на войната. „Не ме питайте как – първо трябва да седнем на масата за преговори. И двете страни искат да спечелят, но войната не винаги има нужда от победител. Спрете да се карате, дайте шанс на договорката, и върнете всичко към нормалността“, казва той.
И двамата лидери вървят по пътя на турския президент Реджеп Ердоган от началото на войната. Тогава Ердоган предложи посредническите си услуги и досега не се е отказал от тази идея. В последния си разговор с Владимир Путин президентът на Турция отново напомни за необходимостта от диалог и желанието на Турция да действа като посредник в установяването на траен мир между Русия и Украйна.
Путин игнорира този призив. В Москва непрекъснато повтарят, че не са против преговорите и оценяват миротворческите усилия на лидери като Ердоган и Си Дзинпин, но смятат, че за начало Украйна трябва да се съгласи с „териториалните реалности“ и известните искания на Москва. След разговора между Володимир Зеленски и Си Дзинпин прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков отиде още по-далеч и заяви, че посредничеството на КНР може да допринесе за „постигането на поставената цел“.
Никой уважаващ себе си политик няма да успее в преговорите по една проста причина. Всякакви международни консултации трябва да се основават на принципите на международното право. А руското ръководство окончателно спря да приема на сериозно именно тези принципи още през 2014 г., когато Владимир Путин взе решение за окупирането на Крим.
Капанът не е само за Путин
Сметките на всички посредници се базират на очакванията, че руският президент би искал да се върне към тези принципи в замяна на отмяна на санкциите и постепенно връщане на Русия на световния пазар. Но изглежда, че това е последното нещо, което тревожи Путин.
Освен това самият руски президент е в истински конституционен капан – дори не Путин, а всеки друг бъдещ руски президент. Беше лесно да се впишат в руската Конституция „новите региони“ – окупираните земи на Украйна. Но как да се премахнат от там? Още повече че Путин е последният, който иска това. Може би на посредниците им се иска Украйна да се откаже сама от собствените си територии и по този начин да "спаси" техните усилия и международното право? Подобно решение обаче никога няма да бъде взето под внимание от гражданите на Украйна.
И, между другото, как биха изглеждали гаранциите за сигурността на Украйна в този случай? В крайна сметка, ако Русия успее да получи чрез шантаж признание на ревизията на международното право и анексирането на чужда територия, тогава защо утре нейните войски да не дойдат и в други украински земи? Ето защо преговорите за прекратяване на войната днес нямат перспектива, който и да се предлага за посредник. Ако Русия започне да зачита международното право, изобщо няма да има нужда от преговори за прекратяване на войната. Ако тя не го уважава, никакви преговори и посредници няма да помогнат.
Източник: Виталий Портников – Радио Свобода
Превод: Desislava Jovanovich
Бесарабски фронт