Омар Алшогре е прекарал три години в сирийски затвор и е бил измъчван жестоко, след като участвал като 15-годишен в протестите срещу Башар Асад, в зората на Арабската пролет. Баща му и много от братовчедите му били убити. Сега е на 27 години, успял е да избяга от Сирия и учи в известния американски университет "Джорджтаун". Освен това работи за сирийска опозиционна групировка.
Пострадалите от режима като Алшогре гледат със смесица от изумление и отвращение на това, което се случва в техния роден регион. Приемането на Сирия в Арабската лига 12 години след изключването ѝ заради бруталните репресии на Башар Асад срещу собствения му народ повдига редица въпроси, отбелязва АРД.
Цинизъм или политически интереси?
Как може да се стигне дотук, пита германската медия. Изтезания, бомби, отровен газ - нима престъпленията, в които е обвинен Асад, са толкова безразлични за останалите държави в Близкия изток, че те отново позволяват на сирийския президент да седне с тях на масата? Според политолога от Американския университет в Бейрут Жозеф Бахут решението на Арабската лига показва, че "този регион често е толкова циничен".
Но онова, което някои наричат цинизъм, за други е стратегическа сметка или просто политически интерес. АРД припомня, че още преди година Обединените арабски емирства (ОАЕ) започнаха да реабилитират Асад и го поканиха на държавно посещение. За владетелите в Абу Даби беше важно да ограничат поне донякъде влиянието, което Иран имаше върху Асад. Той пък бе доволен, че така се прекъсва изолацията на неговата изпаднала в икономически затруднения страна.
Други арабски държави последваха примера на ОАЕ. Дори онези, които дълго време залагаха на военното поражение на режима и подкрепяха опозиционните и ислямистки групи в Сирия, сега изглежда са стигнали до извода, че Асад е спечелил войната, коментира АРД. Съседните страни Ливан и Йордания например се надяват на споразумение с Дамаск за репатриране на сирийските бежанци, които са приели.
Посланието на Саудитска Арабия
Германската обществено-правна медия посочва, че решението на Арабската лига за Сирия има и друго послание - това е демонстрация на сила от страна на домакина на срещата Саудитска Арабия. Базирайки се на богатите си залежи на нефт и газ кралството, ръководено от престолонаследника Мохамед бин Салман, отдавна се опитва да се превърне във властови център в региона. Като играч, който самоуверено отстоява и своите, и арабските интереси, и който като равноправен партньор може да сключва съюзи с държави като Китай и Русия. Също така като държава, която не допуска да бъде поучавана от Запада. Особено пък по въпроса за човешките права, посочва АРД.
Какво казват хората в арабския свят за решението на Арабската лига? Омар Алшогре е разочарован, че хората от другите страни в региона не протестират. "Докато ние, арабите, не се научим да проявяваме емпатия помежду си, като например европейците към Украйна, никога няма да постигнем демокрация и свобода." Всъщност той не е и очаквал друго поведение от страна на предимно автократичните лидери на държавите в Арабската лига. Колкото и правилно да е било решението им за Сирия преди 12 години, обратният завой сега не е изненада. "Те се върнаха към истинската си позиция - да бъдат от погрешната страна на историята."
Автор: Симон Рише АРД