Цената на забавянето
© Виталий Портников
По време на редовното заседание на министрите на отбраната на НАТО за първи път от много години беше възможно да се проведе заседание на комисията Украйна-НАТО на ниво министри на отбраната (преди това провеждането му постоянно беше блокирано от Унгария). В същото време министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников каза пред репортери, че тази първа среща може да бъде последна, тъй като след срещата на върха на алианса във Вилнюс може да започне работа съветът Украйна-НАТО.
Дори самите украински чиновници по различен начин оценяват създаването на този съвет. Резников говори за нов формат на взаимодействие, „когато Украйна все още не е член на НАТО, но вече ще бъде на равна нога във всички комисии, във всички представителни срещи с право да поставя въпроси, които, наред с други неща, са записани в техните споразумения.“
А шефът на украинското външно министерство Дмитрий Кулеба нарече създаването на съвета „танк без пушка“.
„Създаването на съвет НАТО-Украйна, без да се предприеме силна стъпка към членство, е като предоставяне на танк без пушка. НАТО се нуждае от Украйна като съюзник, а не само като привилегирован партньор“, каза той след разговор с германския си колега Аналена Бербок.
И все пак е ясно, че декларацията за създаването на такъв съвет е максимумът, който може да бъде постигнат на срещата във Вилнюс.
Засега между членовете на Алианса няма не само съгласие за ясен график, който може да бъде предоставен за приемането на Украйна в НАТО, но и съгласие за това приемане като цяло. На мнозина продължава да им се струва, че колкото по-близо е Украйна до НАТО, толкова по-малко са възможностите за преговори с Русия. И тази позиция, разбира се, трябва да зарадва Владимир Путин и да демонстрира истинското му влияние върху съзнанието на политиците от „колективния Запад“. Защото всъщност е точно обратното.
Колкото по-близо е Украйна до НАТО и колкото по-очевидна е нейната интеграция в Алианса, толкова по-очевидно за Путин ще бъде безсмислието на войната.
Ето защо дори самата формула „Украйна непременно ще стане член на Алианса след войната“, която се застъпва от най-преданите съюзници на Киев, засега изглежда като форма на политическо самоубийство. Изглежда, че западните политици, които излизат с подобна формулировка, са сигурни, че в Киев чуват думите им, а в Москва не ги забелязват.
Но в Киев от тази формула се прави важен извод: ако тази война приключи и Украйна влезе в НАТО, тогава няма да има нова война, тъй като Русия няма да рискува да се бие с целия Алианс. Същият извод обаче може да се направи и в Москва: ако тази война бъде спряна, втори шанс може и да няма. Това означава, че трябва да се воюва до безкрай и дори да няма достатъчно сила, в никакъв случай не трябва да се договаря за нищо.
Наистина, НАТО няма да приеме в редиците си държава, която продължава да воюва с ядрена държава? Те не са самоубийци!
Така че, за голямо съжаление за Запада, ако Алиансът беше готов да приеме Украйна в редиците си дори не утре, а вчера, това щеше да е краят на украинските страдания. Защото не само НАТО не иска война с Русия. Русия също не иска война с НАТО. А Путин е готов за война с Украйна извън НАТО. И ако Западът наистина някога иска да сложи край на тази война, лидерите на водещите страни от цивилизования свят пак няма да се мине без рисковано решение. Просто колкото по-късно го приемат, толкова повече хора ще загиват и толкова повече украинска територия ще бъде опустошена. Това е цената на забавянето.
Източник: Виталий Портников за Vot-Tak
Бесарабски фронт