Плажовете са празни, алармират тези, които притежават територията на изток от Айтос. Безпокоят се. Замерват водата за бактерии и мъртви крави всеки ден и размахват сертификати за чистота издадени от кого ли не. Уверяват, че са жертва на лоши хора - агитатори. В същото време рекламите по телевизиите учтиво ни съветват как да стопираме диарията си без да ходим по доктори. Иди и разбери кой лъже.
Добрата новина е, че морето не вярва на сълзи. То чака. Дори и да върлува холера курортите ще се напълнят. Но ще се напълнят за кратък период.
Сезонът на българското Черноморие е петдесет дена. Това не е саботаж. Той винаги е бил толкова. Смятайте - от началото на юни до двадесети август. Това е. Наречете го географска особеност, ако щете. Всякакъв плач за сезон от май до октомври е мокър несебърски сън.
Плажовете за тези петдесет дни ще прелеят не защото са изключително примамливи. Хубавите ни плажове са с по десет реда чадъри в дълбочина. Нещо като Кръстова вада, ама на пясъка. Софиянци ще ме разберат. Хората ще ходят на плаж и ще псуват. Ще си плащат за седми ред девета колона и ще псуват. И ще си тръгват с псувни натоварени от глупавите печалбарски схеми гордо наричани на изток от Айтос бизнес решения.
Надутите цени по заведенията се крият зад клишето, че не се продава стока, а и обслужване. Само че доброто обслужване там където водата е солена е рядкост. Там се разчита на сезонни работници от близките села, прецакани младежи с обещания за незабравимо лятно преживяване и още по-прецакани наивници, че така ще спечелят пари. Не се гневете на бармана и сервитьорката. Те толкова могат. Тоест, не могат. Като обобщение ще отбележа, че подовата настилка в заведенията винаги е по-сериозно капиталовложение от персонала.
Затова хич не се безпокойте - през сезонната петдесетдневка на морето ни ще има хора. Разочаровани, прецакани, вбесени но все пак хора, които близо до солената вода няма да се назовават хора, а клиенти.