Проф. Мюмюн ТАХИРОВ
Глобалната световна система е на ръба на дълбока криза, понеже не може да актуализира своята икономика и политика. Корабът е без компас и не се знае къде ще акостира. В този контекст бихме казали, че оцеляването на държавите и обществата и безопасното пристигане на кораба до подходящото пристанище е възможно само с велико лидерство. Понастоящем обаче сме в дълбок период на криза на лидерството.
Интерпретирайки някои становища и виждания на изследователите на обществата и обществените процеси, бихме могли да конспектираме, че лидерите, които се намират пред избор като правило имат пред себе си три различни възможности:
Първата се състои в това да заемат пасивна позиция. Тази възможност се избира от тези, които не притежават самочувствието, че може да направлява собствената си динамика, ако се страхува от нея и поради това предпочита да се придържа към пасивни модели на поведение.
Втората е да се спуснат по течението обстоятелствата, без да осъзнаят движещите сили на собствената си динамика. Такава позиция заемат тези, които се затрудняват с идентификацията си и се оценяват като субекти, обречени да се движат по течението.
Третата възможност е свързана с волята на личността да превърне потенциала на собствената си динамика в инструмент на действие.
Докато личностите, предпочели първата възможност, се задушават от липсата на самоувереност, а избралите втората – от затрудненията около идентичността си, то избралите третата възможност, използвайки психологическото предимство на своята самоувереност, могат не само да превърнат собствената си динамика в инструмент на интензивно действие, но могат и да демонстрират стратегическо мислене и поведение; и да постигнат поставените цели, използвайки в необходимия момент и по необходимия начин всичките си съзидателни сили със съзнанието, че с определящ характер изгражда бъдещето си. Такова поведение е характерно на тези, които са призвани да бъдат лидери, да водят хората за постигането на целите.
Лишените от качества като компетентност, отговорност, инициативност, решителност, добре изградена морална философия лидери, се превръщат в голяма опасност за обществото и държавата. Те се превръщат в проводник на корупция, морално разложение, масова престъпност и пр. Със своята дейност и бездействие те могат да причинят изостряне на социалните, икономически и етнически конфликти, да създадат проблеми на външната политика и пр. Това са така наречените негативни лидери, които използват властта и влиянието си като инструмент за постигане на личните си интереси, а не за доброто и просперитета на обществото. Лидерството не е позиция, а страст, въздействие, стремеж към съвършенство. Преди векове стоикът-философ Епиктет пише, че ние не можем да променим външните обстоятелства, но винаги можем да изберем как да им отговорим. Ролята на лидерите е да направляват този избор и да вдъхновяват своите хора да го прилагат.
Призванието на лидерите е да предлагат качествени и перспективни идеи за по-добър живот. Съвремнните лидери нямат визия за бъдещето, много от тях са спуснати с парашут, без подготовка, без опит, без знания. А лидерът трябва да се откроява между останалите с безспорния си авторитет, cъс своята полезност и с държавническо си себераздаване; да бъде обществено признат мъдрец, извисен духовен водач, който да е обкръжен от надарени и способни личности, чиито нравствени и интелектуални способности да са проверени във времето. Отсъствието на лидери с високи духовни въжделения, с ясно национално съзнание за бъдещето на нацията, с вътрешна подготовка и увереност да я водят, създава проблеми на държавата и нацията. В модерните времена основният парадокс на образа на лидера е тоталното разминаване между представите ни за добър ръководител и реалностите, с които се сблъскваме в нашия живот. Наистина, успоредна с глобалната криза има и криза на лидерството в света. Няма лидери от висотата на Кемал Ататюрк, Де Гол, Чърчил, Аденауер или Тачър, които оставиха своя отпечатък в миналия век... Няма и лидер като Ангела Меркел, един от последните лидери.
Докато не се появят лидери с някои от подчертаните по горе лидерски качества, трудно ще се излезе от всеобхватната криза, в която обществото се намира. Живеем в преходна епоха, която изисква нов тип лидери – не с национален, а с глобален поглед върху историята и ставащото в цивилизацията.
Лидерите пред избор!
„Alea iacta est” – „Жребият е хвърлен”. Смисълът на тези думи е, че изборът е направен. Те са произнесени от Гай Юлий Цезар на 10 януари 49 г. пр. н. е. преди да премине с легионите си Рубикон, гранична река между провинция Цизалпийска Галия и Италия, която никой пълководец с войските си нямал право да премине. В нашето съвремие тази фраза би могла да бъде тълкувана и като „Решението е взето”, „Няма връщане назад”, „Изборът е направен”.
Изборът е мисловна дейност, която предхожда вземането на решение и предопределя съдържанието, насочеността на практическото действие. Той предполага свобода на решението, способност да се избира между различни възможности – между доброто и злото без насилие, без натиск отвън, по съвест. Затова изборът е свързан с разширяване на самосъзнанието и е осъществена свобода. Същността на въпроса тук е: как и какво избираме. Дори и робът има възможност да избира: между пасивно и гордо примирение и лакейство; между примирение и съпротива.
Свободата е възможността за избор и осъществяване на цели чрез съответна целесъобразна дейност. Това означава, че свободата е не само право, но и отговорност. Тя не е само възможност за свободен избор, но и необходимост да се избира доброто, красивото, любовта, хуманизма, съзиданието, творчеството. Тя не е само свободен избор, но и вяра, че това, което избираме, има висока етична и естетическа стойност.
Притчата, която трябва да се знае: Докога магарето ще води кервана?
Повечето от нас я знаят – тя е за камилата и нейният стопанин.
Стопанинът моли умиращата камила:
– Камило, прости ми за всичко. Много те товарих, държах те жадна, биех те, наказвах те, много често нямах добро отношение към теб. Преди да си отидеш, ще ми простиш ли всичко това?
Камилата отговорила:
– Вярно е всичко, което казващ, стопанино. Всичко това ще ти простя, но едно няма да мога – защо винаги пред кервана слагаше магаре да ни води?