ДВ: Госпожо Бончева, участвахте в дискусия с украинския президент Зеленски в София. Какъв е основният извод от тази дискусия и защо според Вас Зеленски дойде в България - да благодари или да иска нещо повече?
Екатерина Бончева: Това беше една от най-нетрадиционните срещи, на които съм присъствала - в такъв формат, с такъв политик. В тази среща нямаше новина. Володимир Зеленски повтори казаното и в Министерския съвет, и пред президента, благодарностите към България. Но това, което запомних от тази среща, тъй като бях на метър-два от него - видях един естествен, искрен и много разговорлив Зеленски. Неговото говорене не беше клиширано, не беше баналното говорене, на което сме свикнали при политици от такъв ранг. Той просто излъчваше енергия, която като че ли захрани и аудиторията. Просто с този човек се създава една естествена връзка.
Нямаше преструвки, нещата се говореха едно към едно. Направи ми впечатление например, че когато стана въпрос за НАТО, той каза: "Заслужаваме си мястото в НАТО. Ние се виждаме там, но ако НАТО иска да ни помогне, защото вратата за нас явно е отворена, те трябва да го покажат, за да ни мотивират". Зеленски говори доста за мотивацията, която също е енергия, тя е състояние, което не може да бъде винаги еднакво силно. Зеленски каза: "Ние трябва да мотивираме и хората в Украйна, и хората в страните, които ни подкрепят. Как си представяте живот вече две години в окопите, как да мотивираме тези хора, които живеят там? Как да мотивираме страните, които ни подкрепят?". Става дума за процес, в който енергията се изтощава, но това, което ги захранва тях, е не само военната помощ, която им се изпраща, но и чисто психологическата и морална подкрепа, която и ние този път, слава Богу, показахме.
ДВ: Дали помагаме на Украйна достатъчно или можем и още?
Екатерина Бончева: През цялото време, явно и при всички предишни срещи, Зеленски достатъчно ясно е изразил благодарността си. Той каза: "Ако ние загубим, и България ще загуби. Ако Русия спечели, вие какво ще правите? С тези оръжия няма как да се отбранявате". Украинският президент даде пример с Полша, която предоставя оръжия, защото знае откъде чака своята защита. И тук ще вметна нещо, което ми хареса, казано от министър-председателя Денков: всички сме израснали с думите "Свобода или смърт" - най-яркият девиз на това, за което се бори Украйна днес.
ДВ: А как мислите - тази визита ще обедини ли или ще разедини духовете в България, що се отнася до войната в Украйна и нашето съдействие?
Екатерина Бончева: Мога само да имам надежда. Всички, които бяха на тази много добре организирана среща, бяха хора, които смятаха, че визитата трябва да доведе до обединение в парламента - с изключение на крайни позиции като на "Възраждане" или безлични позиции като на БСП. Аз мисля, че ще ги обедини, като имаме предвид, че беше приета и декларацията в подкрепа на Украйна.
Колкото до обществото - то все още е силно разединено. Не се наемам да кажа, че то ще бъде убедено и обединено от думите на Зеленски, но едно общество се води от своите лидери. В крайна сметка те решават, всичко зависи в голяма степен от тяхното поведение оттук нататък и според мен Зеленски доста внимателно и деликатно намекна за това.
ДВ: Можем ли да кажем, че по някакъв начин Зеленски затъмни българските политици, с които се срещна?
Екатерина Бончева: В политически план не мога да кажа - той е много различен, но през говоренето му и от неговото искрено и неподправено поведение виждаш един човек, който напълно разбира защо е отказал още в началото на войната самолет да го отведе на безопасно място, както му е било предложено. Той се различава доста от нашите политически отговорни лица. Аз лично видях човек, който е готов да се бори докрай.
ДВ: Според Вас дали Зеленски е усетил, че България е в морална криза?
Екатерина Бончева: Не знам дали е усетил проблемите, които и днес съществуват тук. Може би той от разговорите си с хората, с които се е видял, е разбрал за някои от тях. Но определено е разбрал, че съществува разделение в България, защото думите му бяха: "Аз разбирам всяка позиция. Но когато е имало война - на друг континент - никой от нас не я е усещал и всеки е смятал, че това е нещо далеч от него. Сега войната е тук, войната е при нас."
Смятам, че политическата картина в България му е доста ясна. Моето усещане е, че той е бил наясно къде идва - като имаме предвид, че поканата е дошла лично от премиера Денков. Със сигурност той е поискал подкрепа и със сигурност тази подкрепа ще му бъде дадена. Тук бих искала да спомена нещо, което каза Мария Габриел по време на дискусията: "Този ден е от дните, които се помнят цял живот, благодарение на вас, президент Зеленски". Смятам, че това е много точно казано.
ДВ: Това е безспорно, но какво би казала по същия повод руската пропаганда в България, която е традиционно силна?
Екатерина Бончева: Това ще го разберем в бъдеще. Но да спомена и акцента, поставен от Зеленски, докато говореше за Русия. Той каза: "Голямата пропаганда е, че войната е създала дефицитите, че тя е създала енергийния и продоволствен дефицит. Не войната - Русия и един човек създаде този продоволствен дефицит. Големият проблем обаче в Русия, и то от 30 години, е дезинформацията." Той каза нещо, което и за нас е ясно - проблемът там е, че те не разсъждават, а вярват сляпо на един фашистки режим. И затова Русия е последният поробител в Европа.
ДВ: Днес украинският президент е в Турция, която несъмнено играе много по-важна роля в цялата ситуация, отколкото България. Какво може да се очаква от тази визита?
Екатерина Бончева: Аз мисля, че той трябва да потърси подкрепа навсякъде, където би могъл да я получи. България и Турция са несъразмерни във всяко едно отношение, но дори и малката подкрепа, която Украйна получи тук, е важна за мотивацията на украинците.
Зеленски даде ясно да се разбере, че и хората в Украйна трябва да бъдат мотивирани, да знаят, че имат подкрепа и че тази война няма да продължи безкрай. Защото, както заяви той, руснаците убиват деца. "Казах това на президента, който заяви: "Ние сме срещу този конфликт". Господин Радев, това не е конфликт - това е война".
Володимир Зеленски нарича нещата с точните им имена. Неговата страна е във война, но той печели подкрепа, защото е лидер. Лидерът е човек, който може да мотивира и поведе своите хора, както и да акумулира подкрепа отвън.
На финала на визитата си в България, след срещите с премиера Николай Денков и с президента Румен Радев, украинският президент участва в дискусия с политици, посланици и общественици в Националния исторически музей в София. Сред присъствалите бе и журналистката Екатерина Бончева, която от 17 години е член на Комисията по досиетата. С нея разговаря Биляна Михайлова.
Автор: Биляна Михайлова