Самолетът, сред чиито пътници според списъка е бил и основателят на "Вагнер" Евгений Пригожин, се разби два месеца след похода му към Москва. Тогава руският президент Владимир Путин каза, че метежът на Пригожин е "удар в гърба". А самият Путин неведнъж е заявявал, че не прощава на предателите. Възможно ли е катастрофата със самолета на Пригожин, когото обвиняват за редица престъпления в Африка и в Украйна, да се окаже случайност, фатална за него самия, но щастлива за Кремъл?
Путин няма да се отърве от сянката на Пригожин
Руснаците едва ли ще повярват в това. Възможно е да се появят версии и дори доказателства, че Кремъл няма нищо общо със смъртта на онзи, който сееше смърт около себе си. Нищо чудно руските власти дори да не се опитат да се крият зад подобни оправдания, а направо лицемерно да устроят пищно погребение на "героя на Русия" Пригожин.
Каквото и да стане, ясно е едно: епохата на късното управление на Путин вече е неразривно свързана с основателя на наемническата армия. А смъртта на Пригожин допълнително циментира тази връзка. И президентът няма да може да се отърси нито от сянката на Пригожин, нито от подозренията за участие в смъртта на лидера на наемниците, нито пък от вината за техните престъпления. Пригожин осъществи в геометрична прогресия онова, към което сегашният държавен ръководител на Русия целенасочено вървеше в продължение на години: обезценяване на всички закони, брутално отстраняване на противниците и установяване на чисто криминални взаимоотношения.
Путин 2.0
Путин съзнателно изкривява не само историята, но и настоящето, а Пригожин виртуозно усъвършенства тези лъжи чрез своите "фабрики за тролове". "Готвачът на Путин" не само усвои превземането на бизнеси, което се практикува в обкръжението на Путин, но и започна успешно да го изнася в Сирия и в африканските страни. Като имаме предвид, че юристът Путин тъпче с крака конституцията на страната си, чудно ли е тогава, че Пригожин изобщо не се затрудни да набира затворници за Украйна - нищо, че дейността на "Вагнер" фактически е забранена в Русия.
Пригожин дори успя да надмине президента в едно нещо: в бруталното отстраняване на опонентите си. Тъкмо поради това неговият опит за метеж накара Путин направо да настръхне - макар че в крайна сметка всичко свърши за един ден. Редица интелектуалци срамежливо си признаха, че са пожелавали успех на Пригожин. А Михаил Ходорковски дори публично подкрепи бунта.
Това е поредната трагедия на злощастната страна: противниците на сегашната власт да възлагат надеждите си за смяна на режима не на друг, а на един "криминален авторитет". Да не говорим за всички онези, за които спазването на правилата е някаква принуда, а говоренето на бандитски жаргон - обичайна форма на общуване. Пригожинщината е пуснала дълбоки корени в руското общество.
Живот след смъртта
Смъртта на Пригожин може да направи мечешка услуга на Путин, ако около основателя на "Вагнер" започне да възниква култ като около някакъв мъченик, като около човек, който изрича истината и би могъл да върне успеха на Русия в престъпната ѝ война срещу Украйна. Кремъл обаче едва ли ще го допусне. И може би ще се опита да използва ситуацията в своя полза, като си откупи обратно наемниците на Пригожин - или пък като ги сплаши, ако не и ликвидира.
Възможно е в "Телеграм" да се появи анонимен канал, озаглавен примерно "Ветеран от ЧВК", който да твърди, че при самолетна катастрофа в Тверска област е загинал човек, приличащ на Пригожин, докато истинският Пригожин в същото време помага като консултант на диктатори в африкански държави.
Независимо от това, Пригожин или неговото превъплъщение едва ли занапред ще оказват някакво влияние върху политическия живот на Русия. Пригожинщината обаче със сигурност ще надживее сегашния руски президент. При това не става дума само за хилядите престъпници, които са имали късмета да не загинат в Украйна и сега се завръщат по градовете и селата из огромната страна. Става дума за цялата политическа система, изградена около Путин. Като единственият въпрос гласи: дали тя ще погълне своите създатели или ще им позволи да доживеят до биологичната си кончина.
Автор: Андрей Бренер