Политическият наблюдател Валентин Вацев писа в Епицентър.бг : Днешната българска политическа власт е 100 процента американска.
Някога, при Тодор Живков ни обвиняваха, че сме били сателит на Съветския Съюз. Най- верният при това.
Да, но както се казва на жаргон бяхме „на аванта“. Евтин нефт и газ, че даже се изхитряхме за препродаваме руски петрол за долари на други държави. Осигурен пазар за нашите стоки.
Сега сме най- верният сателит на Америка. Някой да ни каже каква ни е „авантата“? Няма такава, както казваше някога един депутат на „Атака“: - „Американец взима, но не дава“. Че и ни нареждат от кого да не взимаш. Тодор Живков се прегръщаше и целуваше с Брежнев, но получаваше, това което искаше.
Бойко Борисов не се е целувал с американски президенти, нему пращаха емисари, които нареждаха да не взимаме нищо от Русия, а каквото имаме като проекти да ликвидираме. Така, по признанието но неговата вицепремиерка Румяна Бъчварова, той ликвидира проектите от „големия шлем“- АЕЦ „Белене“, петролопровода Бургас- Александропулос и Южен поток. Ако ги бяхме построили щяхме сега да имаме построена АЕЦ “Белене“, което да ни подсигури от предвиденото затваряне на въглищните ни тецове. И да имаме осигурен газ и петрол.
Сега Бойко Борисов не е премиер, имаме друг, не по-малко по-правомерен от него. Той и неговото правителство, част от което е и ГЕРБ, заслепени от русофобия и от желание да се харесат на Вашингтонските и Брюкселските ни началници, решиха „Лукойл“ да не внася руски нефт- да има такова решение в Брюксел, но за някои страни се предвиди дерогация, включително за България- това изискване да не важи за момента. С една дума ако“ Лукойл“ преработва руски нефт, не нарушаваме никакви санкции.
Но възниква проблем- Нефтохим още навремето беше изграден с технологии за преработка на руски нефт, и използване на друг нефт, означава огромни скъпоструващи промени – технически, технологически. А и откъде друг нефт?
Това решение е удивително недалновидно- да демонстрираш ненужно верноподаничество и да застрашиш по този начин икономиката на държавата. И Денков, който все пак се е поусетил, все пак не толкова глупав, нали е академик, в интервю пред „24 часа“ изразява притеснение, че с това решение, може да се предизвика сътресение- „например ако се окаже, че не могат да се осигурят доставки на петрол за „Лукойл“- руски или неруски“.
Та трябвало внимателно да се направи преход от руски към неруски петрол. Но проблемът дали ще се намерят сигурни доставки на неруски петрол, в допълнение на технологичния, възниква и друг проблем- ако „Лукойл“ бъдат принудени да купуват значително по- скъп петрол, по сравнение с руския, ще намалеят печалбите на компанията, която е длъжна да плаща както казва Денков около 40% данък върху печалбата. При това положение, признава Денков, „ще влизат и по- малко средства в бюджета“.
Взимаме едно решение, признава на практика премиерът, което (без да ни се налага) е външнополитически коректно, но в икономически план неизгодно за страната ни. Или както казва една американска поговорка “to shoot yourself in the foot“- да простреляш крака си, в смисъл да извършиш глупост, с която да си навредиш.
Та ето как изглежда енергетиката ни, която е в основата на всяка икономика. Ще затворим постепенно въглищните ни централите, но няма да построим АЕЦ Белене, въпреки, че имаме готови и платени реактори, значи ще имаме недостиг на по- евтина и достъпна електроенергия от този възможен източник.
Такъв ток евентуално ще си произвежда Украйна, която с американска финансова помощ ще ги закупи нашите реактори (и възниква парадокс- Вашингтон ни наложи да не строим АЕЦ „Белене“, но пък ще разреши на Украйна да строи такава атомна централа със същите руски реактори). Лишихме се от доставките на руски газ и ще трябва да разчитаме на по- скъп и не толкова сигурен втечнен американски или друг газ, а и възможно е пак да внасяме руски газ, но чрез посредници, и на по- скъпа цена. А откъде ще взимаме петрол, и на каква цена- никой не ти казва- че и премиерът няма отговор на този въпрос.
„Интереса клати феса“, има една мъдра турска поговорка. От нея се ръководи самата Турция, която наскоро построи руски атомни централи, и си осигури руски газ чрез „Турски поток“. Внася и руски петрол. От същият принцип се ръководи и Унгария, където наскоро започна изграждането на нови руски ядрени реактори, а Унгария си подсигури и газ от „Турски поток“ и внася руски нефт.
Но в тези две държани политическата власт поне е 100% американска, по израза на Валентин Вацев, властта е просто национално отговорна, изцяло упражнявана в защита на националния интерес.