Коментар във Фейсбук на икономиста Евгений Кънев
Скандалите движат интереса на публиката. Затова те всекидневно се ”забъркват” на принципа “от мухата слон”. Но неслучайно таргет са най-вече “оперативно интересни” сектори на нашия живот по време на война. Като примерно отбраната, откакто Тагарев стана министър, лоялен само на България.
Съзидателният труд на преизграждане -тухла по тухла - на нашата държавност не е интересен. Публиката иска по Бойковски, а преди по Живковски главатарят да щракне с пръсти и да обещае нещо сега и веднага. А като не става - започват атаките за провал. Защото медиите са изградили вече онзи фон на сенките от пещерата на Платон.
Знаете, Платон е сравнявал познанията на обикновените хора като тези на затворници в една пещера, приковани и виждайки само сенките на свободните хора върху отсрещната стена. Когато един затворник успял да избяга и видял, че нещата са съвършено различни се върнал да им разкаже. А затворниците го сметнали за луд и му забранили да приказва. Така Платон обяснява разликата между мнение и знание.
Струва ми се, че дори 34 години след възкръсването на демокрацията у нас, механизмът на работа на парламентарната - партийна - демокрация все още не е ясен на повечето хора. И затова следва задължително разочарование от “липса на резултати”.
На първо място, припомням, че България е парламентарна европейска демокрация - чрез която станахме членове на ЕС. Акцентът върху “европейска” значи партийна, тъй като в България политическият плурализъм е залегнал в Конституцията. Защото можеше да сме с парламент като в Русия или Китай, или при народната демокрация в НРБ на Бай Тошо.
Второ, заради първото, политикотворните субекти в европейската демокрации са партиите. Гражданите чрез тях формират или подкрепят политики, които трябва да бъдат прокарани в парламента в интерес на определени групи от тях. За да се случат политиките е нужно парламентарно мнозинство. Затова “дайте ПП-ДБ да даде” не става с 63 депутати - нужно е мнозинство, което тактически понякога може да е с “врагове”.
Трето, за да случат своя идея за управлението на държавата, гражданите или подкрепят дадена партия с такава политика или правят собствена партия.
Четвърто, ръководството на една партия - която има най-подробна информация “извън пещерата” решава как да действа най-удачно, за да случи една политика. Гражданите може да подкрепят или да не подкрепят партията заради нейното ръководство.
Пето, всичко по-горе го пиша, за да кажа на борци срещу корупцията като Биволъ, че ПП-ДБ не са длъжни да действат според техните разбирания. Обратно, тяхното мислене и писане според “сенките” в публичното пространство обслужва в момента Русия.
Шесто, на изборите партиите е добре, но не са длъжни да си отварят “вратите” за всички достойни - както се смятат - граждани. Да, презумпцията е, че така се увеличава чрез преференциите изборният резултат. Да, звучи нелепо, но я си представете, че от една партия влизат лидерът и още 9 граждани - каква политика ще прокарва тази партия в парламента, след като всеки гражданин е със самочувствието, че е преференциално избран и има ангажимент само пред своите избиратели (т.е пред себе си)? Затова допускането на свободни (т.е лоялни предимно на себе си) граждани в листите си има предел. Мисля, че индивидът, влязъл в парламента като водач на листата на ПП-ДБ от Плевен е ярко доказателство.
Седмо, партиите са измислени да групират по-лесно гражданите около тип политика и би трябвало да са филтър на всякакви разнопосочни интереси, които могат лесно да бъдат обединени от финикийски знаци.
Представете си избрани независими 240 депутати - колко време ще е нужно за събиране на 121 със свободна воля депутати около една политика?
Осмо, поради израждането на партийното строителство в “лидерски” партии, законът позволява лесно да се създават нови политически субекти, които да попречат на блокирането на политическия процес. Така се появи ИТН, а след това ПП да махне ГЕРБ, а преди това ГЕРБ да махне БСП. Затова критиката към ПП-ДБ е най-правдоподобна, когато води до създаване на нови политически субекти.
Девето, партиите имат за цел да прокарват политики чрез парламента и изпълнителната власт и съзидателното начало би трябвало да е водещо. НПО, журналисти, анализатори и граждани би трябвало да се занимават с критика на статуквото, да правят акции, митинги, протести - за да предизвикат промяна. Неслучайно, на протестите през 2020 не бяха допускани партии - чиято работа е да приемат исканията на протеста и да изберат стратегия как тези искания да станат държавна политика.
Десето, който иска да стане политик - нека да не се опитва да влиза през граждански квоти, за да си бъде “независим”, а да стане член на партия или да създаде нова партия.
Това е честният и ефективен подход.
Единадесето, чрез партиите се поддържа демокрацията и се пречи на реализацията на управление по руски образец през един човек. Защото сега виждаме нагледно какво ще стане, ако станем президентска, вместо парламентарна демокрация.