Подобни патетични заглавия изникнаха за кратко в малко на брой медии наскоро, които следят сектора. Поводът беше информацията, че в началото на септември държавният департамент на САЩ е одобрил износ на 183 бронирани бойни машини Stryker за България на стойност до 1.5 млрд. долара (2.7 млрд. лв. по текущия курс на щатската валута към лева). В допълнение беше посочено, че американска делегация пристига, за да проведе преговори с българското Министерство на отбраната за бързо сключване на междудържавен договор за покупката на тези произвеждани в Канада машини. Това коментира Васил Кънчев.
Капан за наивници
Уви, зад приповдигнатите заглавия отново се крие поредна неизгодна за България сделка, която не просто няма да донесе желаната модернизация на Българската армия, а напротив - ще я обрече да ползва морално остаряла техника, застрашаваща живота на българските пехотинци, ако не дай си боже, се наложи те да ползват тези машини на бойното поле. Ако тази сделка се реализира в настоящия ѝ вид и не се отмени или поне не се подобрят параметрите ѝ, тя ще е в ущърб на българските национални интереси, отбрана и военно-промишлен комплекс.
Нещо повече, МО и бюджетът на държавата ще бъдат заставени да изплащат значителни допълнителни суми - десетки милиони долари, за елементарна поддръжка и следпродажбено обслужване на тези машини отвъд Атлантика, а високата цена, която ще бъде платена, ще свие бюджета за армията ни и ще я лиши от други наистина добри възможности за модернизация. Отделно, българската икономика и отбранителна индустрия няма да спечелят нито цент от тази сделка и вместо индустриално сътрудничество и ноу-хау за нови разработки и експорт, ще останат само зрители, наблюдаващи “мача” отстрани и инкасирайки поредната пропусната полза и възможност за технологичен прогрес.
Пет причини България да не сключи обявения договор за Stryker
Първият и най-очевиден капан е неприлично високата цена, която се предлага - над два пъти по-висока от тази по все още действащия и неотменен от българския парламент проект за инвестиционен разход (ПИР) за придобиване на бронирани бойни машини за пехотата ни, гласуван от българския парламент през 2019 г. за 1.22 млрд. лв. (0.67 млрд. долара). Показателно е, че при нереализирания ПИР компанията-производител на Stryker - General Dynamics (GD), чрез своето европейско поделение - GDELS, предложи 150 броя от най-модерната своя машина - Piranha 5.
Сега същата тази компания чрез централата си в САЩ оферира остарелите Stryker Dragoon за 2.7 млрд. лв. Пита се от къде идва тази фрапираща разлика и не е ли очевидно, че това ще е в ущърб на България, Българската армия, местната икономика, отбранителна индустрия и българското общество? Още по-интересно е, че според запознати с ПИР-а, одобрен в парламента, офертите на всички участници в него са били по-изгодни и на по-добра цена от тази, която се опитват да ни заставят да плащаме за Stryker-ите, т.е. не само машините на европейското подразделение на GD и финландската Patria са по-изгодни, но и останалите - френските Nexter и дори германските Boxer, считани за мерцедеси и най-скъпи в този сектор, са на по-ниска цена.
Успокоителните, с които апологетите на сегашната проектосделка се опитват да приспят общественото внимание е, че тези 2.7 млрд. лв. за Stryker-ите са само най-високата цена, която може да бъде платена, но практиката показва, че тези сделки винаги са съпътствани от допълнителни и значителни скрити разходи, които в случая далеч ще надхвърлят този таван.
На второ място, архитектите на тази сделка се опитват да баламосват българското общество, че ще дадем тази огромна сума за модерни бойни машини, така дълго чакани и бленувани от българската пехота, която е най-ангажирана в мисиите на НАТО по света, т.е. най-изложена на риск. Каква е реалността? Stryker Dragoon е модел от 90-те години на миналия век, който не отговаря дори на изискванията на утвърдения от Народното събрание (НС) ПИР и от който самата американска армия се отказа преди години, като предпочете да се превъоръжи с нов, по-модерен модел.
Тя има доста по-ниско ниво на защита на екипажа (3-то ниво), по-малка мощност на двигателя (360 к. с.), по-слаба маневреност, а боеприпасите за основното 30 мм оръдие могат да се доставят само от САЩ поради специфични изисквания, което изключва всякакво коопериране с български производители. Всичко това за 2.7 млрд. лв. ПИР-ът на НС изисква поне 4-то ниво на защита, 500 к. с. мощност на двигателя и 20% индустриално сътрудничество с българската отбранителна индустрия. Точно затова GD участва с европейското си подразделение, което произвежда Piranha 5, която е доста по-мощна и маневрена, с по-силна огнева мощ и с доста по-високо ниво на защита (5-то ниво). Цена - 1.7 млрд. лв. Според обявената информация предложението за Stryker е за 183 машини спрямо 150, изискани от ПИР-а на българския парламент, но резонен е въпросът дали тези Dragoon-и могат изобщо да бъдат основни бойни машини или всичките до една са само спомагателни заради ниските си показатели.
И това не е всичко - в случая на Stryker Dragoon предлаганите противотанкови ракети, с които ще бъдат оборудвани машините, са с далекобойност 2.5 км, при това лазерно насочени и с пряка видимост, което е огромен недостатък на бойното Поле. ПИР-ът на НС изисква обсегът им на действие да е минимум 4 км. и да са с електрооптично насочване, което позволява прицелване отвъд границата на видимост.
На последно място, изниква въпросът къде е изискването за индустриалното сътрудничество в настоящия нов проект за Stryker и защо българският военно-промишлен комплекс не е ангажиран по никакъв начин с този проект? В ПИР-а имаше изискване за 20% такова, което най-грубо означава, че 20% от стойността на проекта трябва да се върне в българската икономика по линия на поръчки за български компании от отбранителния сектор, включване на български компании във веригата на продажби на доставчика на машините, ремонт и поддръжка на територията на български предприятия и други проекти, от които българският военно-промишлен комплекс се нуждае, за да увеличи допълнително способностите и износа си. Това ще са и пропуснати приходи за държавния бюджет, за когото политиците винаги отбелязват, че средствата не достигат, за българската икономика и индустрия, респективно за българския гражданин под формата на доходи, заетост и перспектива за развитие. Промишленото коопериране в проекта за Stryker Dragoon отсъства.
Също така, кое налага бързането сега да договорим Stryker за няколко дни, след като 15 години този проект се протака и отлага? Да не би нашите пехотинци да се очаква да воюват по бойните полета в Украйна в следващите месеци? Освен това бързото сключване на договор сега за Stryker не означава бързо производство и доставка. Напротив, целият военно-промишлен сектор в Европа и САЩ се задъхва от голям поръчки покрай военния конфликт в Украйна и изнемогва. Ще има да чакаме много години, ако не толкова за Stryker, то за противотанковите ракети, които са съвместими с тези машини например и без които последните могат да се окажат безполезни МПС-та.
Оставяме настрана проблема, че вместо с конкурс, който обикновено гарантира най-добри условия за купувача, МО залага директни двустранни преговори със само един доставчик. В това би имало логика, само ако се залагат по-добри условия. Вместо това управляващите се готвят да платят най-високата цена за машините с най-ниските показатели, които не отговарят дори на условията на проекта, гласуван от НС и не могат да осигурят адекватна защита на българската пехота, ако не дай си боже се наложи наши войски да бъдат на бойното поле с тях.
Прахосани милиарди в ущърб на българския интерес
Ще проспим ли поредния проект с прахосани милиарди в ущърб на Българската армия, българската икономика и общество, ще допуснем ли да се рискува живота на български военни, за да може шепа хора да извлекат незнайно каква полза, ще позволи ли българският законодател някой да сключва договори през неговата глава, какво извинение ще намерим и този път, за да се оправдаем пред българските граждани и ще се намери ли кой да отстоява българските национални интереси или отново ще бъдем зависими от външни фактори и сили дори за нещо сравнително елементарно в нашето съвремие, каквото са бронираните бойни машини, още повече, че все пак България е произвеждала такива?