Да сложи ръка върху големите природни богатства - очевидно това е една от целите на Русия в нападателната ѝ война срещу Украйна. При това вече става дума не толкова за традиционните изкопаеми: желязна руда, въглища, нефт и газ. Става дума за лития, за титана и за други метали, в това число и редки метали. Всички те са изключително нужни на западните страни за декарбонизация на техните икономики. А контролът на суровините, без които "зеленият преход" би бил невъзможен, ще разшири възможностите на Русия да оказва натиск върху Запада.
Богатствата на Украйна и тяхното стратегическо значение
До този извод стига научната статия "Полезните изкопаеми на Украйна и тяхното стратегическо значение", публикувана в германското издание "Сириус", специализирано по теми, свързани с международните отношения и политиката за сигурност. Авторите на статията, изготвена под ръководството на проф. Улрих Блум, ръководител на Германския институт за лития, подчертават, че Украйна е изключително богата на енергоизточници и други природни ресурси. Още по съветско време важна стратегическа роля играят украинските залежи на уран и титан. "Там са и едни от най-големите световни залежи на манганова, желязна и живачна руда. Шистовият газ също е много важен, особено в преходния период. Той ще намира приложение и в бъдеще в сектори като производството на торове например", четем в доклада. Авторите подчертават и големите златни залежи под почвата на Украйна, но най-голямо внимание обръщат все пак на литиевите находища в страната. Според тях добиването и преработването на литий е един от най-перспективните отрасли на украинската икономика.
По-нататък авторите уточняват, че големият икономически потенциал на Украйна не е свързан само с полезните изкопаеми. Те припомнят, че в страната се произвеждат ракетни двигатели и турбини, че Украйна разполага с мощна електроенергийна промишленост и с обширна мрежа от тръбопроводи, по които в бъдеще може да потече водород. Голямо е и значението на река Днепър - както за транспорта, така и за енергетиката, а черноморските пристанища са важни за износа на продуктите на едно високо развито селско стопанство. В отделна глава авторите на доклада описват капацитета на Украйна да участва успешно и в производството на зелени енергии, защото в страната има много слънце и най-вече вятър.
В доклада се казва още, че една независима Украйна може да се превърне в сериозен конкурент на Русия на пазара на суровини и минерали. А ако се присъедини към ЕС, Украйна може да стане важен стратегически партньор в системата на западните икономики.
Като пример авторите посочват магнезия, който е много важен за легирането на алуминиеви сплави. Днес около 80% от магнезия идва от Китай. "Ако тези доставки бъдат прекратени поради конфликт, голяма част от алуминиевата промишленост, а оттам и автомобилната индустрия, много бързо ще прекратят дейността си." Русия се води втори по важност производител на магнезий, но конкуренцията на Украйна застрашава нейните позиции - не само икономически, но и политически.
"Това усили желанието на Путин да нахлуе в една мирна страна"
Руското ръководство със сигурност следи световната тенденция към декарбонизация и осъзнава, че стойността на руските енергоносители ще спада - за сметка на други суровини. "Ето защо може да се предположи, че нападението срещу Украйна е било мотивирано не само от желанието за укрепване на властта, но и за да се получи достъп до украинските полезни изкопаеми и ресурси. Ценните полезни изкопаеми в близост до западната граница на Русия усилиха желанието на Путин да нахлуе в една мирна страна, която разполага със значителни ресурси за зелена енергия и чиито ценни залежи като литий, кобалт, никел и редки метали тепърва ще бъдат подробно проучвани", четем още в доклада.
Въз основа на своя анализ на географското разпределение на украинските ресурси германските учени стигат и до един недвусмислен политически и военен извод: "В момента окупираните от Русия региони в Украйна представляват много повече от определен процент от територията на страната: те са неразделна част от Украйна и незаменима база за нейното индустриално и икономическо възстановяване след войната".
Автор: Андрей Гурков