Украйна и Западът навлязоха във важeн етап. Маркира го новината от 25 септември, че първите американски танкове „Ейбрамс“ са предадени на Киев. Става дума за доставките на западни оръжия, с които много хора свързваха и продължават да свързват надеждата не само за пробив в украинското контранастъпление, започнало през лятото, но и за победа в нейната освободителна война.
В англоезичните медии, а и извън тях, такива оръжия се наричат "silver bullets" или "game changers" (променящи хода на събитията). Танковете "Ейбрамс" скоро ще бъдат последвани от американски ракети ATACMS за наземните пускови установки M142 HIMARS и M270 MLR, вероятно и от германски крилати ракети "Таурус", а около Нова година също от американски изтребители F-16 от Дания, Нидерландия и други страни.
Дългият път от „Джавелин“ до F-16
Всичко това се предлага в хомеопатични дози, т.е. в много малки количества, с ограничен обсег или, както в случая с танковете, без секретната свръхздрава броня. Една от основните причини е преекспонираният страх как ще реагира на това Русия. Москва многократно е предупреждавала за "червени линии", които Западът впоследствие все пак пресича, макар и бавно. За това забавяне обаче украинците отдавна плащат ужасяваща цена в човешки животи.
А урокът трябваше отдавна да е научен. Украйна искаше от САЩ противотанкови системи „Джавелин“ още по времето, когато Русия анексира Крим и проведе необявена инвазия в Донбас. Киев ги получи обаче едва през 2018 година. Наред с другото, тези оръжия помогнаха да се удържи първото настъпление на руската армия срещу Украйна, осуетявайки руския „блицкриг“.
След откритото руско нахлуване Киев отправяше все повече искания, които Западът не бързаше да изпълни. Такъв беше случаят с ракетните системи HIMARS, с германските танкове „Леопард“ и „Мардер“, британските ракети „Сторм Шедоу“ и самолетите F-16.
Киев разчита на западни боеприпаси, но и на собствени разработки
Системите HIMARS, например, оправдаха в пълна степен големите очаквания. Именно те помогнаха на Украйна да си върне големи територии в Харковска и Херсонска област. Ракетите „Сторм Шедоу“ също могат да претендират да са „гейм чейнджър“ - особено след неотдавнашните удари по Крим.
И ето ни вече към края на списъка с исканите оръжия. През следващите месеци Украйна ще получи почти всичко, което е поискала. Какво следва? Ще спре ли Украйна да иска нови оръжия? Разбира се, че не. Все още има нужда от много неща, а основното са боеприпасите за доставените системи и за новите, които трябва да заменят унищожените.
Но те няма да са оръжия в смисъла на „гейм чейнджър“, на които се възлагат надежди да променят хода на войната. Поне не, докато в списъка на Киев не се появят нови желания. Започващата през 2024 г. кампания за президентските избори в САЩ ще забави темпото на военната помощ, така че администрацията на Джо Байдън сега отваря последните шлюзове.
Променено отношение на украинците към войната
Но хубаво или лошо е, че се възлагаха големи надежди на тези оръжия, които могат да променят хода на войната? Дали те помогнаха на Украйна да издържи или по-скоро създадоха опасна илюзия за възможна бърза победа? Не доведоха ли те до разочарование? И двете. Но е добре, че тази вяра вече отминава. Тя няма да изчезне напълно, но ще отслабва. За украинското общество ще бъде тежко изпитание да продължи да се бори, без да вижда на хоризонта някакво символично оръжие.
Отношението към войната вече е по-трезво. Украйна разбра, че ще успее да победи не благодарение на някакво поразяващо оръжие, а на редовното снабдяване на армията с всички видове оръжейни системи, включително и с тези, които сама разработва, като например украинските морски дронове. Западът, от своя страна, трябва да гарантира, че потокът от боеприпаси няма да спре. Войната няма да свърши бързо, но сега Украйна ще я възприема по различен начин - с още по-голяма надежда в собствените си сили.
Автор: Роман Гончаренко