Преди години бях в Германия и ме предупредиха да внимавам къде паркирам колата дори и за малко. Полицията поощрявала доносничеството и всеки порядъчен гражданин можел да те изпорти. Нямам представа колко здраво е било германското общество тогава, но като тъмен балкански субект намирах професионалното доносничество за нещо ненормално. Радвах се, че у нас сме такива неевропейци.
От гореописаната история минаха двадесет години. И ето ни – честито!
Доносничеството в България вече не е срамно. Ценност е. За да се утвърди като ценност ще е необходимо да се пуснат няколко напълно малоумни телевизионни клипа, в които да се обяснява, че като доносничиш помагаш на всички. Няколко хомункулуса в костюми, които да подъвчат няколко заучени тъпотии и всичко ще се приеме на ура.
Вече доносниците не само няма да са порицани, но ще бъдат материално стимулирани. Това е държавна политика. Аз от държавни политики не разбирам, но такава национална политика вероятно е резултат на острата ни национална липса на доносници. (Съмнявам се) Защото да си доносник не е като да си лекар или инженер. За доносник не се учи във ВУЗ. Доносникът се възпитава от бебешката люлка. А знаем, че възпитанието е трудоемка дейност. Затова доносниците са вид национално богатство. Нещо като природен ресурс. Няма как – ще трябва да ги пазим.
Колкото до морала - майната му на морала. Вашия морал е остарял. Скърца. Навъртял си е километража и става само за скрап. Запознайте се с новото морално - доносничеството. То е като електричка с вечна батерия, но без кормило. Но на кой му трябва кормило, при положение, че колата върви на автопилот. На кой му пука за посоката при положение, че колелата се въртят? Нали така?
Искам да ви запозная и с най-новата народна поговорка: „Морал къща не храни.“ (Може да се използва и като основа на бъдещата рекламна кампания.) Поговорката е изтръгната директно от живота и е минала през фактчек проверка. И е така – моралът не храни. Затова не говорете за морал. Не мислете за морал. Няма държавна политика за печелене на пари от морал.
Сега за новодоносниците. Честито момчета, момичета и други. Клепайте си другарчетата, защото това вече е хубаво, а и вие другарчета и без това нямате. Поне някой лев да има. А когато умрете и ако добре сте си вършили работата може на ваше име да кръстят някоя улица. Да кажем някоя тъпа улица без изход.