След бруталната терористична атака срещу Израел, извършена миналия уикенд от войнстващата терористична групировка Хамас, при която загинаха над 1300 души, конфликтът в региона изглежда ескалира.
През седмицата израелските военновъздушни сили съобщиха, че са хвърлили 6000 бомби върху ивицата Газа - един от най-гъсто населените региони в света. Над 1800 души загинаха там при въздушните удари. Опитвайки се да освободи около 100 заложници, държани от Хамас в Газа, Израел наложи обсада на около 2,2 млн. жители. А на израелско-ливанската граница групировката Хизбула изстреля ракети към Израел в израз на подкрепа към Хамас.
Кои са страните в региона, които могат да посредничат за разрешаването на избухналия конфликт между израелци и палестинци?
Регионът трябва да води преговорите
Според Санам Вакил, директорка на програмата за Близкия изток и Северна Африка на мозъчния тръст "Чатъм хаус", страните от Близкия изток трябва да поемат инициативата при опита за намиране на изход от конфликта. "Ролята, която играят САЩ, Китай и други международни участници, все още може да бъде значителна. Но страните от региона трябва да са водещите в тези усилия", отбеляза тя. "В целия Близък изток има ясни опасения, че регионът ще бъде въвлечен в по-широка война. Арабските държави от Персийския залив също се опасяват, че разрастващото се насилие ще засегне и тяхната вътрешна сигурност", припомня Вакил. САЩ, европейските страни, Русия и Китай заявиха, че биха желали да помогнат. През март Китай успя да сближи дори заклетите врагове Саудитска Арабия и Иран. Пекин казва, че и сега е готов да помогне, но че ще трябва да работи и с Египет. САЩ също са неизменен партньор във всички преговори заради близките им връзки с Израел. За да се свържат с Хамас обаче и на тях ще им се наложи да използват посредничеството на други страни.
Колебливият Египет
Съседът на Израел - Египет - е тясно свързан с развитието на ситуацията, тъй като контролира единствения граничен пункт извън израелските, през който жителите на Газа могат да напуснат блокираната територия. През седмицата авторитарният лидер на страната Абдел Фатах ас Сиси подчерта необходимостта от допускането на хуманитарна помощ в Газа. Египетското външно министерство съобщи, че пропускателният пункт в ивицата - Рафах - отново е отворен, след като по-рано през седмицата бе бомбардиран от Израел.
Световната здравна организация (СЗО), Организацията на обединените нации (ООН) и Червеният кръст също обявиха, че са в готовност да окажат помощ, ако бъде създаден коридор за хуманитарна помощ. Кайро обаче не желае преминаването на хора през Рафах. Израелската армия обяви тази седмица, че иска 1,1 млн. души от северната част на Газа да се преместят на юг, което означава към граничния пункт Рафах и Египет. През 2008 г. палестински цивилни вече избягаха в Египет, след като Израел за пръв път блокира Газа.
Историческата позиция на страната към конфликта, която остава валидна и при настоящия конфликт, е, че палестинци и израелци трябва сами да решат проблемите помежду си. Египет смята още, че палестинците не бива да бъдат принуждавани да се изселват и да се отказват от домовете си. В допълнение към това президентът Сиси възприема Хамас като риск за сигурността и смята групировката за близка до един от основните му вътрешнополитически съперници - "Мюсюлмански братя".
Йордания като хуманитарен наблюдател
Йордания също граничи с Израел и има дълга история като посредник в региона. Страната поддържа и добри отношения с "Мюсюлмански братя", както и със САЩ. От 1994 г., като част от йорданско-израелското мирно споразумение, кралското семейство е обявено за пазител на някои от най-свещените места за мюсюлмани и християни в Йерусалим. Анализатори обаче признават, че Йордания не поддържа особено близки отношения с Хамас. През седмицата йорданският крал Абдула II заяви, че не може да има мир в Близкия изток извън принципа за двете държави. Това би означавало Израел и Палестина да станат две напълно различни и съседни държави. Повечето експерти обаче признават, че тази концепция от години е нежизнеспособна.
Йордания бе една от първите, изпратили самолет с помощ за Египет, предназначена за Газа. Страната дари и 4,3 млн. долара за усилията на ООН в невралгичната зона.
Катар води преговорите за заложници
Катар е страната в региона с едни от най-близките връзки с Хамас. Ислямистката терористична организация поддържа офис в държавата от Персийския залив, а хора от ръководството ѝ се подвизават в Доха. Политическият лидер на Хамас Исмаил Хания, който е роден в Газа, живее между Катар и Турция от 2020 година. Той не може да пътува свободно през египетския граничен пункт.
Ройтерс съобщи, че Катар се опитва да помогне за договаряне за прекратяване на огъня, както и за размяна на държаните от Хамас заложници срещу 36 палестински жени и деца от израелските затвори. Според агенцията настоящите преговори, в които участвал също и Вашингтон, се развиват положително. Израелски източник обаче отрече тази информация и заяви, че не се водят никакви разговори. И преди Катар е посредничил между Хамас и Израел, както и за провеждането на преговори между САЩ и Иран, който е един от основните поддръжници на Хамас.
Връзките на Турция с Хамас
Членката на НАТО Турция често се е застъпвала за палестинската кауза. На нейна територия също има офиси на Хамас. В близкото минало Анкара е канила в страната и висши палестински лидери на разговори. За разлика от военните си съюзници в Европа и САЩ, Турция не е обявила Хамас за терористична организация.
Тази седмица Турция също предложи да помогне при посредничеството между ислямистката групировка и Израел. Турско-израелските отношения се подобриха едва наскоро. Те бяха напрегнати дълго време след 2010 г., когато израелски специални части убиха 10 турски членове на морска флотилия, доставяща незаконни, според Израел, помощи за Газа. По-добрите отношения обаче не попречиха на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да осъди израелските бомбардировки в Газа като "клане". Ердоган разкритикува и САЩ за маневрите на американски военни кораби в региона.
Автор: Катрин Шеър