Как Китай застрашава икономиките в цяла Източна Азия

Източна Азия е център на едни от най-значимите и устойчиви икономически подеми, които съвременният свят е виждал. Икономиките на Япония, Южна Корея, Тайван и най-вече на Китай се развиваха с безпрецедентни темпове през различните периоди от 1950-те години до днес.

Дори и в момента регионът остава изключително влиятелен двигател на световната икономика. Расте обаче и песимизмът относно перспективите пред него.

В последната си прогноза за региона Световната банка намали очакванията си за растежа на Китай, Източна Азия и Тихоокеанския регион. Международната институция понижи прогнозата си за Китай за 2024 г. от 4,8% на 4,4 на сто. А растежът в целия регион е актуализиран от 4,8 на 4,5 процента.

"Очакванията, свързани с този регион на света, са по-високи, отколкото за останалите", казва за ДВ Адитя Мату, главен икономист на Световната банка за Източна Азия и Тихоокеанския регион. "Говорим за толкова динамичен регион, че всяко забавяне там привлича голямо внимание", допълва експертът.

Според него много икономики в Източна Азия са се справили успешно с възстановяването си след пандемията от Ковид.

"Повечето големи икономики днес се намират доста над равнището, на което са били преди пандемията", казва той. "Така например производството във Виетнам и Китай днес е с 20% по-високо, отколкото преди пандемията. Но не са само те. В други големи страни, като Малайзия, Индонезия и Филипините, производството е с цели 10 процента над предпандемичните му нива."

Китай се бори с промяна в курса

Въпреки това буреносните икономически облаци над Китай предизвикват безпокойство. На втората по големина икономика в света се пада по-голямата част от брутния вътрешен продукт (БВП) в Източна Азия. Затова и проблемите на страната тежат така много върху целия регион.

Световната банка изброява редица от тях: от бавния растеж след пандемията и периода на смекчаване на строгите локдаун политики, през трудната ситуация на пазара на недвижимите имоти, до високите дългове на домакинствата.

Експертът Адитя Мату смята, че значителна част от проблема на Пекин е свързан с опитите на властите да променят цялостната посока на икономиката и трудностите, произтичащи от тази смяна.

"Мисля, че растежът от миналото, основан върху инвестиции в инфраструктура и недвижими имоти, е изчерпан", признава той.

Той смята още, че настоящият 5-годишен план на Китай до 2025 г. трудно ще изпълни заложените цели. Пекин иска да стимулира икономически ръст, основаващ се на потреблението и технологичната независимост на икономиката, която освен това се опитва да премине към по-екологични технологии. Потребителското доверие и инвестициите обаче са прекалено ниски след пандемията.

Икономистката от "Оксфорд Икономикс" Луиз Лу вижда три основни причини за сегашните проблеми на Китай: последиците от строгата политика на нулев Ковид-19, опитите на държавата да се справи с кризата в областта на недвижимите имоти и нервността около инвестициите в частния сектор, причинена от дългите години на силови регулаторни намеси.

Проблемите на световната търговия

Друг фактор за недоброто състояние на китайската икономика и това на региона е свързан с общата глобална търговска среда. Освен анемичното световно търсене, нарастващият протекционизъм също оказва значително влияние върху Китай и други държави-износителки от Азия. Особено от югоизточната ѝ част.

Първоначално търговската война между САЩ и Китай, започнала през 2018 г., бе от полза за страни като Виетнам, Филипините, Малайзия и Тайланд - заради пренасочването на търговските потоци. Но законодателството на администрацията на Байдън промени тази картина. Въведоха се разнообразни ограничения, значително засегнат остава и износът на електроника и промишлени стоки за САЩ.

"Виждаме, че след въвеждането на това законодателство износът на региона е намалял", съгласен е и Мату. "Така че мислете за това като за един вид групово третиране", казва той. Главният икономист на Световната банка за Източна Азия и Тихоокеанския регион обръща внимание и на това, че дългът значително е нараснал, докато е траела пандемията. Според него това тежи на потребителите. "Те харчат по-малко. Този дълг тежи и на правителствата и на корпоративния сектор и те инвестират по-малко."

Икономическо забавяне

Когато икономиките нарастват много бързо и се намират далеч от държави с високи доходи, това става заради повечето възможности за усвояване на технологии, капитали и бърз растеж. Но с приближаването към нивото на страните с по-високи доходи може да се очаква забавяне на растежа, коментира Мату. "Проблемът е, че това се случва прекалено рано", отбелязва той. "Дори и днес доходите в тези страни на глава от населението продължават да съставляват само малка част от тези в богатите страни", припомня той.

Автор: Артър Съливан (АРД)