Това се случи в един неделен следобед през август, изстрелите се приближаваха все повече и повече, спомня си Видна, която не иска да разкрие пълното си име. "Бяхме трима в апартамента ни - съпругът ми, синът ми и аз. Грабнахме първите вещи, които видяхме, и побегнахме", разказва тя пред репортер на германската общестевно-правна телевизия АРД.
В квартала им Карфур-Фьой проникнала престъпна банда. Членовете ѝ стреляли безразборно. Някои от съседите им били убити. Те обаче имали късмет. Избягали бързо към центъра на столицата на Хаити Порт-о-Пренс - минали покрай горящите къщи, които били подпалени от членовете на бандата. Видна и семейството ѝ намерили убежище в едно училище, което се намира само на 20 минути от квартала им. Но и там не са в пълна безопасност.
Мизерия в убежището
Видна е бременна в шестия месец. Тя спи на голия под в закрития двор на училището. "През нощта хората се катерят по теб, за да стигнат до мястото си за спане." Ужасно е, казва тя. И с гняв допълва, че на място не дошъл нито един представител на правителството, както и че никой от управляващите не се изказал за насилието в квартала ѝ.
В училището, в което са Видна и семейството ѝ, са се укрили общо около 1000 души. Санитарните условия са под всяка критика, няма достатъчно тоалетни, разказва Видна. Пред сградата на училището са струпани купища боклуци, носи се отблъскваща миризма на ферментирали отпадъци и екскременти. Кучета тършуват за остатъци от храна. В Порт-о-Пренс няма система за събиране на отпадъци.
Правосъдната система не работи
Хаитянската организация за защита на правата на човека RNDDH определя случилото се в Карфур-Фьой през август тази година като клане. Убити са повече от 100 жители. Документирани са и случаи на изнасилване, а много къщи са били подпалени, посочва юристката Роси Огюст от RNDDH.
Тя и нейните колеги са поели защитата на 87 жертви, които са решили да заведат дела. Макар и правосъдната система да не работи както би трябвало, те съветват жертвите да се борят, за да не може някой да впоследствие да каже, че не е знаел за това.
От 2018 насам в Хаити е имало 25 кланета, посочват от RNDDH. До момента справедливост за жертвите няма. Правозащитната организация дори получава заплахи заради работата си. Големият проблем е, че самото правителство, както и опозицията и частният сектор са оказвали подкрепа на престъпните банди, преследвайки собствените си цели, казва юристката Роси Огюст. С течение на времето обаче бандите са придобили власт, което се превръща във все по-голям проблем.
Полицията не предлага защита
По данни на Международната организация по миграция в Порт-о-Пренс има общо около 130 000 вътрешни бежанци. Над 5000 души са избягали само от кварталите Карфур-Фьой и Саван Писташ. Един от тях е 48-годишният Беланжер. При нападението срещу квартала му на място дошли и представители на силите за сигурност, но те били безсилни, казва той. "Дори полицията ни посъветва бързо да напуснем това място, защото не са в състояние да ни защитят."
Лионел Лазаре работи в полицията в Порт-о-Пренс. Пред АРД той казва, че заплатите в полицията са много ниски, а корупцията е сериозен проблем. Посочва, че липсва и оборудване: каски, бронежилетки, боеприпаси и оръжия, както и подходяща застраховка за полицейските сили. Той е член на синдиката и се бори за по-добри условия на работа.
Лазаре разказва и това: че в миналото е имало неколкократно нападения срещу полицейски участъци. Казва, че в Хаити полицаите винаги рискуват живота си. "90% от Порт-о-Пренс вече се контролира от бандите", посочва той. В града полицейските сили почти не се виждат по улиците. Само в богаташките кваратли има повече контролни пунктове.
Полицейската мисия на Кения е спорна
Сред членовете на престъпните банди има и тийнейджъри, които измъчват, убиват и изнасилват. Говори се за над 200 групи, които се борят за надмощие в районите на Порт-о-Пренс. Набират се младежи и дори деца, които биват оборудвани с тежки оръжия. Те нямат голям избор: много от тях са загубили родителите си и са вербувани насила. Младите хора нямат перспективи, липсват работни места.
Преди няколко седмици Съветът за сигурност на ООН одобри международна полицейска мисия под ръководството на Кения. Решението беше остро критикувано, защото самата кенийска полиция е обвинявана в сериозни нарушения на човешките права.
"Аз не съм против международната полицейска мисия, ако тя върши точно това, което е нейната работа: да ни подкрепя, да разоръжава бандите", казва полицаят Лионел Лазаре. Той обаче смята, че още по-важно е по-доброто оборудване на местната полиция.
"Искам само да се върна у дома"
Неправителствените организации на Хаити са много по-критични към международната полицейска мисия. Но хората, които са пряко засегнати от насилието на бандите, я приветстват. "Важното е нещо да се случи", казват мнозина - като Видна.
Нейната къща все още е превзета от престъпниците. Тя не разполага с финансови средства, за да се премести другаде. "Загубих всичко, а не мога да си представя, че бебето ми ще се роди тук. Само като помисля за това и настръхвам", казва тя. "Как мога да бъда против тази международна полицейска мисия, аз просто искам да се върна у дома и да имам нормално ежедневие."