Съвременният български политик би оставил примамливата кариера, за да работи „про боно” за благоденствието и просперитета на онеправданите си сънародници. Би оставил настрани ресторантите и приемите в извънработно време, като например бутафорията „Студент на годината”, и би отворил малка кантора, в която да оказва правна помощ срещу символично заплащане.
Съвременният български политик би живял в нелегалност, и би оставил семейството си за да обикаля по света и да събира помощ и подкрепа. Би рискувал живота си и живота на най-близките си хора, би оставил в неведение съпругата си и децата си, приятелите си, и всички хора които цени, за да спомага за успеха на съмишлениците си.
Съвременният български политик би лежал 27 години в затвора. Би стоял с най-малко храна от останалите затворници, и би гладувал в знак на протест заради тях, а не заради себе си. Би живял уверен в успеха на идеите и каузата си, въпреки че получава по едно писмо и едно свиждане на 6 месеца. Би работил в каменоломна, би вдишвал варовия прах в петдесет градусовата жега, би запазил разсъдъка си, и би останал верен на борбата си.
Съвременният български политик не би се превърнал в реваншист. След излизането си от затвора би организирал честна и прозрачна политическа и демократична борба с хората, които са го тикнали във варовиковата кариера и килията от пет квадратни метра. Би подал ръка на най-големия си политически враг, и в името на мира би преглътнал зверското убийство на един от най-близките си съмишленици и лидери, но никога не би прекратил мирните преговори.
Съвременният български политик, след спечелване на цялата власт и признание на света, не би се самозабравил. Не би потърсил мъст, не би наказал враговете си така както е бил наказан той самия, не би започнал преследване на тези които според самия него не са на страната на правдата, не би предизвикал репресии срещу народ, насилствено завзел и обитавал родните му земи. Напротив, би предизвикал обединение на националностите, чувство за прошка и съвместно бъдеще между етносите, и всеобща национална гордост чрез спорта, музиката и културата.
Съвременният български политик би се оттеглил като лидер докато е на върха, и с достойнство би предал поста на избрания от народа наследник. Би се отдал на каузи свързани със СПИН, с бедността, с разделението, с мизерията. Би използвал всяка проява на публичност, като собствения си рожден ден, за да призовава богатите да помагат на бедните, здравите да помагат на болните, силните да помагат на слабите.
Съвременният български политик би се опълчил на световните супер сили, и смело би ги критикувал в случай на неправда. Би атакувал Клинтън за войната в Косово. Би наппаднал словесно Буш за войната в Ирак. Открито би обявил САЩ за расисти, заради незачитането им на мнението и позициите на ООН и Кофи Анан. Също така би нарекъл Тони Блеър „външен министър на САЩ” без да му мигне окото.
О, да!
Съвременният български политик е способен на всичко това. И би го направил.
Само че не в името на идеи.
А за пари.