Интересът на Тръмп към Гренландия не е шега и Европа трябва да реагира сериозно

Апетитът на Доналд Тръмп в западното полукълбо изглежда ненаситен. Само ден след като "прибра" венецуелския лидер Николас Мадуро, Тръмп насочи погледа си към следващата цел: Гренландия.

"Нуждаем се от Гренландия от гледна точка на националната сигурност", заяви американският президент пред репортери на борда на Air Force One на 4 януари. Машината MAGA веднага влезе в действие. Кейти Милър, съпруга на влиятелния съветник на президента Стивън Милър, публикува карта на Гренландия, оцветена в американското знаме, с надпис: "СКОРО".

Гренландия и Дания, както и голяма част от Европа, са в шок. Преди година заплахите на Тръмп към самоуправляващата се арктическа територия с 56 000 души население, която е част от Дания, предизвикваха най-вече подигравки и неприязън сред европейските лидери. Този път е различно.

"Стига толкова", отвърна премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен. "Без повече натиск. Без повече намеци. Без повече фантазии за анексия."

Датският премиер Мете Фредериксен призова Тръмп да се откаже от заплахите, добавяйки, че те "трябва да бъдат взети насериозно". Европейските държави бързо затвориха редици: всички северни и балтийски лидери потвърдиха подкрепата си за суверенитета на Гренландия и Дания, както и Великобритания и Франция. Зад демонстрацията на единство обаче се усещаше паника.

Както винаги при Тръмп, трудно е да се прецени доколко намеренията му са сериозни.

Досега той изреди пъстра палитра от причини защо желае арктическата територия: достъп до природни ресурси; постигане на благоденствие за гренландците; и засилване на националната сигурност на Америка.

Последните му изявления носят отчетливия тон на американската Доктрина Монро от XIX век, която цели да изключи чуждите сили от влияние в западното полукълбо.

"Това е толкова стратегическо... Гренландия е осеяна с руски и китайски кораби навсякъде", коментира Тръмп в последното си изказване.

Пряката анексия остава малко вероятна. Но интересът на Тръмп трябва да се приема сериозно.

Той изглежда решен да укрепи американското влияние над арктическия остров и да промени статута му преди края на мандата си. Засега стратегията на администрацията изглежда двупосочна. Първо, да култивира елементи в движението за независимост на Гренландия и да задълбочи разделенията с Дания. Второ, да се опита да сключи някаква сделка с острова - дори като заобиколи Дания изцяло.

Нека започнем с независимостта. През последната година американски официални лица подхранваха разделенията между Гренландия и Дания. По време на посещение през март 2025 г. вицепрезидентът Джей Ди Ванс разкритикува Дания за това, че е подвела гренландците. След това той на практика подкрепи независимостта на острова, заявявайки, че Америка ще "проведе разговори с народа на Гренландия оттам нататък".

През декември Тръмп назначи Джеф Ландри - републиканския губернатор на Луизиана и новак във външната политика - за специален пратеник за Гренландия. Този ход подсказа, поне за някои, че Америка възнамерява да третира Гренландия като отделна единица от Дания.

Съобщава се също, че ЦРУ и Агенцията за национална сигурност са засилили наблюдението над движението за независимост на Гренландия и са получили задача да идентифицират местни симпатизанти на Америка.

Датското правителство е привикало американски дипломати три пъти миналата година заради информации за шпионаж и тайна кампания за влияние в Гренландия. Военното разузнаване на Дания изрази тревога относно САЩ в годишната си оценка на заплахите през декември.

В същото време все повече се говори, че администрацията на Тръмп работи по сделка, която да предложи на Гренландия. Тръмп неведнъж е сравнявал ситуацията с голяма сделка с недвижими имоти, която би донесла огромни богатства на гренландците.

Американски официални лица са обсъждали възможността за т.нар. Договор за свободна асоциация (COFA) - споразумение, което САЩ традиционно предлагат на малки държави в Тихия океан.

COFA позволява на американските въоръжени сили да действат свободно в държавите подписали договора, като допълнителен стимул е безмитната търговия. Датчаните отвръщат, че Гренландия и без това вече приютява американска военна база, което дава на Чичо Сам широка свобода на действие.

По силата на договор с Дания няма изрични ограничения за броя войски, които Америка може да разположи в Гренландия, макар че всяко значително увеличение или промяна на американското военно присъствие вероятно би изисквало съгласието на Дания. Съобщава се, че американски представители са търсили директни разговори с правителството на Гренландия, но досега са били отблъснати.

Във всеки случай, повтарящите се изявления на администрацията за Гренландия са още едно доказателство за дълбоката неприязън на "Тръмпландия" към Европа.

Макар европейските лидери да се стараят да омаловажат заплахата, спорът придоби сюрреалистичен характер.

На 5 януари германският външен министър потвърди, че независимо от всичко Гренландия ще бъде под защитата на член 5 от НАТО - само че този път срещу американски посегателства.

Самите гренландци, от своя страна, се подготвят за бурята на Тръмп. "[Гренландия] е в зоната на Доктрината Монро", казва Куно Фенкер, депутат в парламента на Гренландия и поддръжник на независимостта. "И знаем какво означава това."