Външната политика на Тръмп беше определена от експерти като империалистическа

Президентът на САЩ Доналд Тръмп предприе поредица от спорни ходове, които разклатиха световния ред, включително предприемайки военна операция за сваляне на венецуелския лидер и отправяйки нови заплахи за анексиране на Гренландия.

Тръмп, чиято предизборна програма под надслова „Америка на първо място“ бе смятана за изолационистка, оправдава политиката си като защита на американските интереси в сферата на икономиката и сигурността. За много експерти обаче неговите ходове напомнят действията на колониалните сили през 19. век.

Ето някои от най-значимите и противоречиви международни ходове на администрацията на Тръмп, придружени от коментарите на експерти:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ГАЗА

През февруари 2025 г. Тръмп заяви, че САЩ ще превземат Газа, но с течение на времето постепенно се отказа от тази позиция, която беше осъдена от ООН като предложение за „етническо прочистване“.

След това Тръмп лансира друга идея, която доведе до крехко примирие в анклава през октомври, а именно управлението на Газа да поеме орган, наречен „Съвет за мир“, на който самият Тръмп да бъде председател. Израел и Хамас подписаха плана, а резолюция на Съвета за сигурност на ООН упълномощи Съвета за мир да създаде временни международни сили в Газа.

Много експерти заявиха, че това прилича на колониална структура, при която Тръмп ще председателства съвет, който ще управлява чужда територия. Специалният съветник на ООН за устойчивото развитие Джефри Сакс го нарече „империализъм, маскиран като мирен процес“, а много експерти на ООН определиха този подход като „напомнящ колониалните практики“.

АКЦИЯТА ВЪВ ВЕНЕЦУЛЕА И ИНТЕРЕСЪТ КЪМ ПЕТРОЛА

В началото на януари Тръмп нареди предприемането на военна операция на САЩ във Венецуела, която завърши с ареста на венецуелския лидер Николас Мадуро и съпругата му, които впоследствие бяха отведени в Ню Йорк, за да бъдат съдени. Тръмп заяви, че Вашингтон ще „управлява“ Венецуела, а бившият вицепрезидент на Мадуро Делси Родригес стана временен президент и управлява страната под опеката на САЩ. Освен това, Тръмп заяви, че големи американски петролни компании ще влязат във Венецуела, която разполага с най-големите петролни запаси в света.

Критиците заявиха, че фокусът на Тръмп върху разработването на венецуелския петрол поставя под съмнение опитите на неговата администрация да представи залавянето на Мадуро като правоохранителна мярка, насочена към намаляване на трафика на наркотици. Върховният комисариат на ООН по правата на човека заяви, че действията на САЩ във Венецуела са нарушение на международното право, което прави света по-опасен.

„На практика политиката на президента мирише на неоимпериализъм, а не на неоизолационизъм“, пише Чарлз Къпчан, старши научен сътрудник в Съвета за международни отношения (Council on Foreign Relations) и професор в университета Джорджтаун. Той изтъкна и заплахите на Тръмп срещу Мексико, Колумбия и Гренландия след военната акция във Венецуела.

ГРЕНЛАНДСКАТА ЗАПЛАХА

Тръмп многократно е заявявал, че Вашингтон трябва да притежава Гренландия, автономна територия на Кралство Дания, в която се намира американска военновъздушна база, за да попречи на Русия и Китай да окупират стратегически разположения и богат на полезни изкопаеми арктически остров.

Той твърди, че не е достатъчно САЩ да имат само военно присъствие там.

Гренландия и Дания заявиха, че Гренландия не е за продан, но Тръмп не изключва възможността да я превземе със сила. Вашингтон и Копенхаген членуват в НАТО.

„С оттеглянето си от този консенсус САЩ рискуват да станат парий в ситемата на международните отношения“, заяви Марк Уелър, директор на програмата по международно право в британския мозъчния тръст „Чатъм Хаус“.

Тръмп заплаши и да направи Канада 51-вия щат на САЩ, но през последните месеци спря да споменава това.

Превод от английски език: Елена Инджева, БТА