Падналият на 14 декември руски безпилотен самолет-камикадзе край румънското село Гринда, разположено на няколко километра от украинското пристанище Рени, не е първият. В резултат на инцидента румънците вдигнаха по тревога със закъснение изтребителите F-16. „Очевидно е, че подобно „неумишлено“ обстрелване на Румъния, на което се гледа снизходително в Брюксел, засилва вярата на Путин в слабостта на Запада“, пише адвокатът и публицист Евген Цибуленко.
Подобни инциденти тласкат Путин към по-нататъшна конфронтация, която ще се осъществява, включително чрез хибридни заплахи. В действителност НАТО накара Путин да разбере следното: „Ние допускаме обстрел на нашата територия „неумишлено“ - трудно е да си представим по-добра демонстрация на слабостта на Запада.
Едновременното възникване на конфликти в различни региони на света се възприема от Путин като ефективен начин за отслабване на цивилизационния Запад. Това е така нареченото непряко, хибридно влияние, идеално за Кремъл, който в момента е затънал във войната с Украйна.
Антизападната реторика на Кремъл се превърна в диктат и заплахи в навечерието на пълномащабна инвазия в Украйна, която в по-глобален смисъл се превърна в атака на Русия срещу цялата западна цивилизация.
За по-малко от две години война геополитическите сътресения в света се увеличиха значително и се появиха нови огнища на въоръжена конфронтация в региони, които са важни за Запада и имат ясна причинно-следствена връзка с инвазията на Русия в Украйна.
По-специално, „почеркът“ на нахлуването на Хамас в Израел до голяма степен пресъздава престъпленията, извършени от руснаците в Украйна, а добрата работа на бойците показва, че те са получили отлично обучение, което може да бъде осигурено само от Иран, съюзник на руската федерация. Показателна в това отношение е и позицията на Кремъл, който не е осъдил официално Хамас за престъпленията срещу цивилни израелци.
Латинска Америка също заплашва да се превърне в следващата гореща точка. Демаршът на Мадуро, който посегна на част от Гвиана – региона Есекибо, рискува да разпали война в самите САЩ.
Не е тайна, че Венецуела е съюзник на Руската федерация и е най-подходяща за проверка на степента на готовност на Вашингтон да спре конфликти, които могат да започнат в Западното полукълбо - светая светих за американските интереси, залегнали в доктрината Монро.
И накрая, трети източник на конфликт вече де факто се появи в Аденския пролив: йеменските хуси извършиха серия от пиратски атаки срещу търговски кораби, принуждавайки Съединените щати да сформират коалиция за възстановяване на безопасността на корабоплаването в този регион.
Трябва да се отбележи, че в случай на безнаказаност на хусите, Китай и Русия ще станат бенефициенти от реалната блокада на Червено море: Пекин ще може бързо да реализира проекта „Един пояс – един път“ и напълно ще контролира транзита на стоки.
Възникналите през последните месеци конфликти или предпоставки за тях са циклични и до голяма степен се превърнаха в реалност благодарение на действията на Путин в Украйна, който се опитва да изкара Запада слаб в очите на целия свят.
Инвазията на Хамас в Израел, произволът на хусите в Червено море, териториалният ултиматум на Мадуро на фона на демонстративните преминавания на китайски военни кораби в близост до териториалните води на Тайван и все по-агресивната реторика на Пхенян към Сеул.
Ако Западът не преосмисли политиката си спрямо Руската федерация и не спре заплахите, които създава, Путин и неговите съюзници ще създадат толкова много войни и конфликти по света, че Западът ще попадне под кумулативния натиск от предизвикателства.
След унищожаването на руски Су-24 от турски изтребител през ноември 2015 г., Русия досега не е нарушила турското въздушно пространство. Напротив, през март тази година руски изтребител Су-27 безнаказано унищожи над Черно море американски дрон MQ-9 Reaper, след което ликуването на Руската федерация се превърна в антизападна истерия.
Путин откри ера на териториални завоевания, които неизбежно ще засегнат Европа и ще провокират големи войни в Близкия изток и Азиатско-тихоокеанския регион, ако руската армия не претърпи критични загуби на този етап от войната и военната машина на Кремъл не е цялостна отслабена.
Следователно симбиозата на руски военни и хибридни инструменти за отслабване на Запада трябва да бъде неутрализирана чрез колективното сдържане на Русия и отслабването на нейните терористични съюзници.
Евген Цибуленко
публицист