В Белград е като в София през януари 1997-ма. Дали ще прерасне и в “румънската коледа”, характерна с разстрела на диктатора Чаушеско и съпругата му Елена през декември 1989 година?
Набират сила протестите срещу властта на 12 годишната автокрация на президента Вучич, който няма усет за мярка.
Този път, не за първи път напоследък, сърбите са закъснели в развитието на социално-международното си битие спрямо България, която по времето на съветския комунизъм изоставаше по много показатели от сръбския вариант на популисткия комунизъм, олицетворяван от Тито и неговия режим на “свобода на пътуванията по света” като разменна монета срещу допустимостта на репресии на критиците в царството му без голяма вероятност това да бъде критикувано дори и на Запад по онова време.
Е, онова време, свърши. Отдавна.
Вучич не го е разбрал. Или не му е позволено от Путлер да “разбира”.
Твърде много се овъртоли Вучич покрай ко(н)чината на своя режим с онзи в москва. Стигна до това да благодари публично на руския шпионаж чрез своя(та) премиер Бърнабич в страната си, че го е предупредила за протестите, които го очакват (след фалшифицирането на резултатите от изборите).
Това е откровено признание на един васал за факта, че в Сърбия най-информирани за ставащото в страната са руzкте служби.
Вучич целува ръка на своя патрон (падроне) за тази услуга, но дали ще му бъде достатъчно това да остане на власт?
Благодарността за помощта на руските господари огласи и бившият ръководител на Сръбското разузнаване Александър Вулин, санкциониран от САЩ.
(Текстът е публикуван в сайта на автора ivo.bg)