Най-близките връзки на Русия вече не са с Европа, а с Китай: президентът Путин осигурява на Пекин евтина енергия, пазар за китайските стоки и помага индиректно за засилването на китайския юан. Анализ на Андрей Гурков:
Едва ли другаде бизнес моделът на някоя голяма държава се е променял толкова бързо и толкова кардинално, колкото в днешна Русия. За няколко месеца отношенията на Русия с Европа се промениха коренно, в основата на което е войната в Украйна. Много отчетливо се открояват контурите на новия руски бизнес модел - фокусът вече е върху Китай.
И медиите в страната не пропускат да представят на широките маси проявите на този нов бизнес модел: увеличени доставки на нефт, газ и въглища за Китай, рязък ръст в броя на китайските автомобили по улиците на Москва и другите големи руски градове, както и скоростта, с която китайският юан навлиза в живота на руснаците.
Как Москва изпада в зависимост
От големите индустриални държави остана само Китай, който продължава да търгува с Русия без ограничения, отбелязва по този повод Янис Клуге от берлинската Фондация „Наука и политика". Той е автор на изследването „Руско-китайските икономически отношения. Как Москва изпада в зависимост". Основният извод в него гласи: „За Китай Русия представлява по-голям интерес като пазар и източник на суровини, отколкото като производствена площадка или брънка в собствената верига за създаване на добавена стойност. За Русия на свой ред това означава, че тя може да бъде деградирана до нивото на доставчик на суровини и купувач на китайската готова продукция".
С други думи, за ориентираната към износа китайска икономика е изгодно да има практически неограничен достъп до руския пазар - още повече когато са затруднени доставките на китайска продукция за САЩ и ЕС. Паралелно китайският бизнес не е заинтересован да влага пари в развитието на руската промишленост - той напълно може да удовлетвори търсенето със собствена продукция, парите за която руснаците ще печелят благодарение на доставяните на Китай суровини.
Силен внос от Китай, слаби инвестиции
Янис Клуге припомня, че през 2000 година, когато Путин става президент, делът на китайската продукция в руския внос е бил три процента. Междувременно той е нараснал до 35%, а делът на Китай в руския износ вече надхвърля 30 на сто.
Колкото и голям обаче да е този ръст, „Русия си остава сравнително малък партньор за Китай", пише експертът. Делът на Русия в китайския износ през първата половина на 2023 година е малко над три процента, а във вноса - едва пет на сто. Това показва ясно, че руският пазар с неговите над 140 милиона потребители не може да замени пазарите в страните от ЕС (с около 450 милиона жители) и в САЩ (340 милиона). В Китай, разбира се, не биха могли да не отчитат това при определянето на своя външнополитически курс.
Германският експерт смята, че „незначителните обеми на китайските инвестиции отразяват на първо място ниската привлекателност на руския пазар, който в дългосрочен план, включително заради западните санкции, не обещава почти никакви перспективи за ръст. А производството в Русия на продукция за други пазари е слабо привлекателно заради ограничените трудови ресурси и неразвитата инфраструктура".
Си Дзинпин не иска да участва в „Силата на Сибир 2"
Най-яркото свидетелство за неуспеха на Русия да привлече китайски инвестиции през 2023 година стана нежеланието на Пекин да се включи в проекта за газопровод „Силата на Сибир 2" - макар Путин нееднократно да се опитвал да постигне това.
Проектът е много важен за руския президент, тъй като „Газпром" има нужда от нови пазари за газа от Западен Сибир, изнасян в продължение на повече от половин век към Европа. Янис Клуге почти не се спира на този проект в изследването си, но посочва, че ако той все пак бъде реализиран, това ще стане едва през 2030-те години и „ще натовари само малка част от производствените мощности, които по-рано са били предназначени за Европа".
Експертът смята, че една от най-важните причини Пекин засега да отказва да участва в този проект, е в сериозните съмнения дали в бъдеще Народната република ще има нужда от толкова големи количества природен газ. Да не забравяме, че сега Китай повече от всички други по света инвестира в развитието на възобновяемите източници на енергия и като резултат бързо снижава потребността си от внос на енергоносители.
Русия все повече залага на юана
По повод все по-широкото използване в Русия на юана, германският експерт отбелязва, че по този начин тя се „подлага на допълнителен икономически и политически риск". Имайки предвид, че китайската валута се контролира от Пекин, той може изкуствено да снижи курса ѝ с цел да повиши конкурентоспособността на китайската продукция на световния пазар. В резултат ще поевтинеят и тези резерви или спестявания, които държи руската страна.
Освен това около половината от руския внос продължават да се заплаща в долари или евро както и преди. Прехвърлянето на тези плащания в юани няма да е лесно, а и за целта ще е необходимо разрешението на Китай, констатира Клуге. Оттук той прави извода, че „по този начин Пекин ще получи силен лост, който в бъдеще би могъл да използва, за да получи политически отстъпки от Кремъл". Но в условията на западните санкции Русия няма друг вариант. Ако китайско-руските отношения се влошат, подобна валутна зависимост би могла да излезе скъпо на Русия, предупреждава експертът.
Според него обаче сценарият за влошаване на отношенията между Русия и Китай не е реалистичен. „За Пекин политическото оцеляване на Путин е от централно значение - не само защото той в момента е ключов гарант на руско-китайското партньорство, но и защото политическата нестабилност на най-важния съюзник би била в ущърб на имиджа на самите китайски управници". Затова „Пекин едва ли е заинтересован чрез икономически натиск да вкарва Путин в още по-лоша ситуация, след като на него и без това не му е лесно да удържи властта", предполага Янис Клуге.
Неговият извод е, че основната роля на икономическото сътрудничество между Русия и Китай сега е да намалява ефективността на западните санкции срещу Москва.