Има огромен системен проблем, който е несъвместим с правовата държава, каза в интервю за БТА председателят на Съюза на съдиите в България Татяна Жилова.
По думите ѝ това вече е ясно за всички, а "за ВСС най-накрая".
Години наред общественото съзнание беше „промивано“ от представителите на изпълнителната власт, че съдебната система е виновна за всичко и всички случайни осветявания на търговията с влияние, на задкулисието, бяха веднага размивани от някакъв друг ефектен скандал. Но според мен различното и най-важното сега е, че обществото започва да осъзнава този проблем като негов. Едва когато гражданите излязат от апатията си и започнат да поставят изисквания към своите избраници във властта, ще започне процесът на отвоюване на „завладяната държава“, каза Жилова.
В своя позиция поискахте съдии да участват в комисията, която ВСС създаде по повод случая с Мартин Божанов. Защо и с какво ще допринесе това?
- Участието на съдии в различни формати на работа на кадровия орган не е нито ново, нито извънредно събитие. То произтича пряко от принципа за съдийско самоуправление, чието проявление са етичните комисии, които функционират във всеки съд. Установяването на дисциплинарни нарушения, свързани с нарушения на етичните правила и уронване престижа на съдебната власт, изначално е от компетентността на съдиите, които са същинските носители на съдебната власт.
Искам само да припомня, че при проверката на ВСС по повод изявленията на френския посланик за "гнилите ябълки" в съдебната система съдиите от Софийския градски съд взеха активно участие, благодарение на което бяха осветени процесите в съда и бяха събрани доказателства, които послужиха за налагане на дисциплинарни наказания.
С нашето искане напомнихме на ВСС, че за да се гарантира доверието в пълнотата, обективността и компетентността на извършената проверка, е необходимо комисията да е отворена за участие на съдии, които не са членове на съвета. Още повече че предметът на проверката е изключително широк и изисква специализация по всички правни материи– наказателна, гражданска, търговска, административна.
Колко съдии да участват в комисията и каква роля е добре да имат?
- Няма определен брой, няма и предварително определени хора. Толкова съдии, колкото е необходимо, за да се обезпечи ефективната работа на комисията. Това ще стане ясно в хода на проверката. Но при всички случаи ще настояваме да са съдии с висок професионализъм и безупречен нравствен интегритет.
Това, че искате да се включат съдии, означава ли, че имате съмнения за работата на комисията?
- Съюзът на съдиите в България много пъти остро е критикувал работата на ВСС, имали сме достатъчно случаи да се съмняваме в желанието на кадровия орган да решава истинските проблеми на съдиите, нещо повече – достатъчно случаи са ни убеждавали в допускането на политическо влияние в работата му. В настоящия случай повече от 3 години след изслушването на съдия Цариградска същият този състав на ВСС не предприе никакви адекватни мерки.
Оставям без коментар абсурдното оправдание за бездействието, дадено от съдия Цветинка Пашкунова пред Българската национална телевизия, че не са реагирали на сигнала на съдия Владислава Цариградска и на съдия Цвятко Лазаров, защото са ги счели за "инциденти" и че наличието на системен проблем станало ясно едва след убийството на Мартин Божанов - само по себе си то е достатъчно показателно за отношението на кадровия орган.
Нима на инцидентни прояви, накърняващи независимостта на съдиите, не трябва да се обръща внимание докато не станат системни? Трябва някой да бъде убит, пребит, заплашен с физическа саморазправа, за да прогледнат кадровиците, че има "системен" проблем.
Но да се върна на въпроса - персоналният състав на излъчената комисия, в която е включена и съдия Пашкунова, е обещаващ и се надяваме, че комисията, подпомогната от съдиите, ще успее да се справи с нелеките си задачи.
Имате ли съмнения, че тази комисия ще работи бързо и наистина ще изясни факти, които са се знаели от преди години?
- Отправна точка за работата на комисията ще бъде изясняването на данните, които се съдържат в публичните изказвания на съдиите Цариградска и Лазаров, в разследванията на Антикорупционния фонд и на други журналисти. Комисията не разполага с компетентността и процесуалните способи за събиране на доказателства за престъпления, които имат органите на полицията и прокуратурата. Но въпреки това тя може да събере и анализира достатъчно данни, за да установи дисциплинарни нарушения, което е в нейната компетентност. Важно е също да се анализира работата на Специализирания съд по разрешаване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, да се установи били ли са следени, подслушвани и записвани съдии, имало ли е законово основание за това или са се събирали данни с цел създаване на компромати и изнудване на съдии в определен момент.
Много е важно да се отбележи, че няма пречки комисията да получи доказателства, събрани по съответния ред от прокуратурата. Не можем да пропуснем да отбележим, че разкритието на посредничеството на Красимир Георгиев, публично известен като Красьо Черния, беше възможно благодарение на отговорното поведение на тогавашния главен прокурор Борис Велчев, който не използва привидни претексти, не злоупотреби с института на следствената тайна и предостави на ВСС трафични данни за проведените телефонни разговори на Красимир Георгиев със съдии и прокурори. Дали настоящото ръководство на прокуратурата ще прояви същото отговорно поведение, предстои да видим.
Казвате, че независимостта на съдиите отново е поставена под угроза. За този риск сте алармирали много пъти. Какво е по-различното сега?
- За всички вече е ясно – и за ВСС най-накрая, че не говорим за инциденти, засягащи отделни съдии, а за огромен системен проблем, който е несъвместим с правовата държава. Години наред общественото съзнание беше „промивано“ от представителите на изпълнителната власт, че съдебната система е виновна за всичко и всички случайни осветявания на търговията с влияние, на задкулисието, бяха веднага размивани от някакъв друг ефектен скандал. Но според мен различното и най-важното сега е, че обществото започва да осъзнава този проблем като негов. Едва когато гражданите излязат от апатията си и започнат да поставят изисквания към своите избраници във властта, ще започне процесът на отвоюване на „завладяната държава“. От огромно значение е ролята на гражданския сектор и на медиите.