И руснаци, и украинци са постсъветски народи, минали преди това и през царизъм, крепостничество. С всички дефекти и цялото бреме на наследството. Увредени и от етническия инженеринг на Сталин, който размествал народите както си иска.
След разпадането на СССР обаче, се получи малка разлика.
Украйна стана независима държава с референдум на 1 декември 1991 г. с 92,3% „за“ независимост. За това време оттогава е сменила на избори 7 президенти. Те са сменили над 20 министър-председатели. Появявали са се нови партии, сдавали са властта една на друга. Имало е и гигантска корупция, престъпност, безнаказаност, убийства и отровителства. Но с всичките увреждания от вековен царизъм и 70 години комунизъм, Украйна натрупа някакъв демократичен опит. Повечето украинци гледат към Европа искат да скъсат с миналото си.
За това време Русия реално смени двама, а не трима президенти. Медведев само топлеше мястото на Путин един мандат, докато Путин беше премиер.
На практика Русия има цар самодържец, който управлява еднолично вече 25 години.
И се кани да надхвърли 30 години на власт. Ще настигне Тодор Живков и Ким Ир Сен.
Съзнанието на хората, живели под крепостническа и тоталитарна власт, води натам. Възпроизвежда нов диктатор. Те искат един да командва, да решава, да наказва, да уволнява, да праща в Сибир. Не са доволни от някакви там парламенти, караници в медиите. Оттук до войната е една крачка. Ако в началото е бил желаният лидер, избран с голяма подкрепа, сега е неизбежният лидер – той ще победи враждебния Запад, който не признава, че Русия е по-силна и най-велика. И за разлика от локалните диктатори Енвер Ходжа или Ким Ир Сен, Путин мечтае за „нов световен ред“.
Това е желанието и на много хора у нас.
Направо искат, като футболни запалянковци, Путин да ги бие и да управлява света. Не някакви в Брюксел да се карат. За какво била тази бюрокрация там.
На такива увреждания от вековна султанска и десетилетна еднолична власт се дължи и подкрепата за Борисов толкова време. Той събужда атавистични инстинкти, че може да решава всичко еднолично, като един Тодор Живков. И привържениците му са недоволни, че му пречат – парламент някакъв, сглобки.
Миналото зове и се опитва да се възпроизведе. Въпреки че и в България за три десетилетия демократични процеси, сменихме много президенти и министър-председатели, партии на власт, и сме по-напред от Украйна.
Путинистите у нас стигат до парадокси.
Неотдавна агресивният руски пропагандист тв водещ Соловьов, каза, че два пъти са освобождавали България, но сега трябва да я изтрият от лицето на земята. Под неговите думи има и коментари – „това заслужаваме“.