В една своя знаменита реч, държана в Страсбург през ноември 1959 г., президентът Шарл дьо Гол възкликна: "Да, това е Европа, от Атлантическия океан до Урал, това е Европа, която ще реши съдбата на света!" Но, както често се случва в изказванията на основателя на Петата република, ставаше въпрос за предлагане на средносрочна и дългосрочна визия за международните отношения. Генералът е солиден съюзник на западния лагер - както ще покаже в Берлинската и Кубинската криза през 1961 и 1962 г. - но в дългосрочен план той смята политиката на двата блока за абсурдна и предлага Европа и светът да изкачат три основни дипломатически стъпала: "разведряване, разбирателство и сътрудничество". Това пише в свой анализ за френския всекидневник Le Figaro международният анализатор и военен кореспондент Рено Жирар.
За да направи това, той не се поколеба да пресече желязната завеса три пъти, отивайки в Москва през юни 1966 г., във Варшава през септември 1967 г., в Букурещ през май 1968 г. Този импулс беше разбит от потушаването на Пражката пролет от съветските танкове на 21 август 1968 г. По негово искане посланик Зорин е приет в Елисейския дворец същата сутрин, за да даде официалните обяснения от Москва. Леден, Шарл дьо Гол ще изслуша дипломата прав, без да го покани да седне, без да му стисне ръката, без да направи и най-малкия коментар. Едва в края на Студената война темата се завръща по бреговете на Сена. По време на посещението си в Париж през юли 1989 г. съветският лидер Михаил Горбачов обсъди с Франсоа Митеран идеята за "общ европейски дом".
Вярно е, че московският режим се промени много след преврата в Прага. През декември 1988 г. Горбачов каза в ООН: "Напълно очевидно е, например, че използването на сила и заплахата от това използване вече не могат да представляват инструменти на външната политика (...), свободата на избор е универсален принцип, който не трябва да допуска никакви изключения."
През следващите две десетилетия Русия ще продължи да се приближава към Европейския съюз. На срещата на върха в Санкт Петербург през май 2003 г. ЕС, по инициатива на Франция и Германия, сключи стратегическо партньорство с Русия, основано на създаването на четири "общи пространства" в областта на икономиката, вътрешната сигурност, външната сигурност, образованието и научните изследвания. Това беше времето, когато Париж и Берлин съвместно се противопоставиха на незаконната инвазия на англосаксонците в Ирак (март 2003 г.). Това беше времето, когато германците и французите инвестираха масово в Русия и последната стана техен основен доставчик на енергия. Тогава някои открито се застъпват за политическа и икономическа ос Париж-Берлин-Москва в лицето на неоконсервативния англо-американски военен авантюризъм. Идеята е да се предложи на европейците континентален съюз, наречен "евразийски", вместо да се забива в сложни отношения с англосаксонските таласократии.
Тези перспективи ще се сринат с анексирането на Крим от Русия през март 2014 г., след това с руската намеса в Донбас през лятото на 2014 г., след това особено с поголовното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. От "стратегически партньор" през май 2003 г. Русия се превръща в "пряка и трайна заплаха за европейската сигурност" на европейската среща на върха през март 2022 г. Следователно Европа от Атлантика до Урал няма да се случи утре или дори вдругиден. И така отваря място за Европа от Атлантическия океан до Висла, структурирана по оста Париж-Берлин-Варшава. Срещата между лидерите на трите големи континентални сили в Берлин на 16 март 2024 г. доведе до стратегически пробив. В момент, когато има опасения, че руската армия ще направи опит за пробив към Одеса и Приднестровието, трите държави се договориха съвместно да осигурят на Украйна средствата - тежка артилерия и ракети със среден обсег - необходими за унищожаване в дълбочина на логистичната подготовка за евентуална руска атака.
Европа от Атлантика до Висла разбра, че е необходимо на всяка цена да избегне "раздразването" на противника, както би казал де Гол, като му предложи победа в Украйна на сребърен поднос. Ако Тръмп се върне в Белия дом през януари 2025 г. и ако след това загуби интерес към европейските дела, оста Париж-Берлин-Варшава ще придобие още по-голямо значение. Означава ли това, че Ваймарският триъгълник се възприема като фундаментално антируски? Със сигурност не. Еманюел Макрон припомни, че руският народ не е наш враг. Европейската амбиция със сигурност не е да го хвърли в обятията на Китай, което би било кардинална стратегическа грешка.
Въпросът е просто, в дългосрочен план, след като Путин си отиде, този велик народ да бъде укрепен в онова, което изгражда европейското семейство, а именно върховенството на закона.