Създаването на Централен административен съд е наложително, тъй като ще разтовари задъхващия се от дела ВАС. Това съобщи зам.-председателят на съда Боян Магдалинчев. Според него с тази промяна се преследва постепенно ВАС да се превръща и в касационанна инстанция.
Целта е новата структура да поеме част от хилядите административни дела. През 2012 г. във ВАС е имало 21 056 производства, от които са приключили 16 256. Във ВАС работят 85 магистрати. От образуваните пред съда дела средно на съдия годишно се падат между 24 – 30 месечно, на съдия в административен съд София – град се падат месечно по 48 дела. Статистиката пък сочи, че има административни съдилища в страната, в които на месец се падат по 8 до 10 дела. Разпределението на обема по-равномерно може да се случи със законодателни проблеми.За паралел, в Португалия разгледаните дела за една година са 1382.
Ако депутатите се съгласят с ВАС, законопроектът влезе в НС и бъде приет от депутатите, то натовареността ще намалее с около 4500 дела.
Идеята за създаването на Централен административен съд е той да бъде първа инстанция при оспорването на решенията на второстепенни органи, т.е. различните комисии, а ВАС да бъде втора инстанция за тях, като при него да останат делата срещу решения на висшата държавна администрация - министри, зам.-министри и др.
Административните съдии настояват и за друга промяна - касационните дела да бъдат разглеждани в закрити заседания, както в Португалия. Ако заседанията са закрити, съдията започва работа по делото веднага щом го получи, а не чака насрочване на заседание и призоваване на страните, което става след месеци, обосновават се от ВАС. Имало и идея да се вдигнат таксите при делата на втора инстанция.
Очаква се също Централен административен съд да се разглежда като междинно звено между 28-те административни съдилища и ВАС, чрез което ще се постигне разтоварване на ВАС. Това ще стане при спазване на принципа за двуинстанционност на административното правосъдие и на конституционната уредба, според която на ВАС са подсъдни актовете на Министерски съвет и на министрите. Така, според ръководството - Върховният съд ще стане типична върховна инстанция и ще се разтовари, ще може да се занимава повече с тълкувателна дейност и уеднаквяването на практиката, което трябва да бъде и основната работа на ВАС.
Зам.-председателят на ВАС каза, че в завършен вариант законопроектът е бил предоставен на председателят на правната комисия тогава Христо Бисеров. Тъй като ВАС няма право на законодателна инициатива, той трябва да мине чрез депутати. В момента обаче, като че ли нещата са в застой, заяви Магдалинчев. Когато се е обсъждала промяната в АПК обаче с чл.133, който влиза в сила от 1 януари, Боян Магдалинчев присъствал на заседания на правната комисия и тогава усетили, че сред депутатите от различните парламентарни групи има нагласа да се приеме евентуално и този проект. Въпросът е дали ще се приеме в пълен обем за ускоряване на процедурата на правосъдието, каза той.
Нашата нагласа е, че нещата биха могли да се случат и дано да се случат, защото това ще бъде изключително в интерес на правосъдието, каза Магдалинчев. Ако това не се случи трябва да се мисли за други организационни действия, допълни Магдалинчев.
За подобряването на работата на ВАС е от значение и работата по проекта по Оперативна програма "Административен капацитет" за въвеждане на единна деловодна информационна система и делата да вървят изцяло по електронен път, съобщи Александър Николов, началник на кабинет на председателя на ВАС. Въвеждането на електронни услуги за гражданите и бизнеса – електронни съобщения и призовки, използване на електронен подпис, допълни той и поясни европроектите, по които работи съда.
Журналисти и съдии обсъдиха и допирните точки относно медийната стратегия на съда. При примерите за обществено значими дела стана ясно, че не всички от самото начало са такива. Като пример бе дадено делото за претенциите на френската фирма Алстом към китайската Идреко инсигма за сероочистките на ТЕЦ „Марица Изток 2”. Решението на седемчленен състав на ВАС е категорично, че няма кражба на технология. Съдии коментират обаче, че интересно е защо преди две години Алстом не е вдигала такъв шум в публичното пространство, а го направи едва сега, точно преди доклада на ЕК за България, както и преди тяхно следващо дело. Дори намекнаха и за опит за натиск на френската държава над българското правосъдие.
Журналисти поискаха именно по такива дела с висок обществен интерес съдиите да разясняват мотивите си своевременно.