Марин ПОПОВСКИ
Беззъба, сляпа, безпаметна, немощна, молеща, желана…единствено като куртизантка - това НЕ е моята България!
Гордо изправена, вперила поглед в бъдещето, направила крачка напред, с една ръка държаща МЕЧ, а с другата държаща миналото, за да усеща парещата болка от поуките, оставили дълбок отпечатък, сякаш стиснала ръжен, върху меката ѝ длан – това Е моята България!
Узурпирана, поставена на колене от собствените си синове и дъщери, които нямат търпението да я довършат… диво, показно и безцеремонно – това НЕ е моята България!
„Гледаш го - куче… мърляво, проскубано, а в очите - човек! Гледаш го - човек, наконтен, облечен, а в душата… в душата помияр…“ – това НЕ е моята България!
Бореща се за правда, търсеща справедливост – това Е моята България!
Рушаща паметници, бичуваща всеки дръзнал да почете паметта на загиналите свои синове в отечествената война – това НЕ е моята България!
Градяща път към по светло бъдеще, път сякаш върху колони, излети изпод плещите на обединения Български народ – това Е моята България!
Храчеща върху паметта на загиналите за освобождението ѝ свои и чужди синове, дъщери, братя, сестри, бащи, майки – това НЕ е моят България!
ЧЕСТИТ ДЕН НА ПОБЕДАТА НАД ХИТЛЕРОВА ГЕРМАНИЯ!!!
Авторът е адвокат от Пловдивската адвокатска колегия