Мандатът на Володимир Зеленски приключва на 20 май. Въпреки това той остава на поста. Прави ли го това нелегитимен? Не, обясняват юристи. Ето защо:
На 20 май мандатът на украинския президент Володимир Зеленски формално приключва. Президентски избори трябваше да има през март, но парламентът не ги насрочи, защото страната е във военното положение.
В такъв контекст провеждането на избори е забранено. В края на февруари, когато Зеленски направи равносметка за двете години война с Русия, той определи опитите неговата легитимност да бъде поставена под въпрос, като "враждебен наратив".
"Това не е мнението на западните партньори или на някого в Украйна - това е част от програмата на Руската федерация", подчерта Зеленски пред журналисти.
Възможни ли са избори по време на война?
Това обаче не сложи край на дискусията. Повечето украински юристи обясниха, че е напълно ясно, че Зеленски ще запази властта си дотогава, докато бъде избран нов президент.
"Това е записано напълно точно в Конституцията на Украйна: след изтичането на петгодишния срок от встъпването в длъжност пълномощията на президента не се прекратяват автоматично. Те приключват едва с встъпването в длъжност на новоизбрания президент, т.е. едва след избори", казва пред ДВ Андрий Махера, експерт по конституционно право.
Искания за доброволно оттегляне
Изборите по време на война са забранени не само заради сигурността на избирателите. "Някои конституционни права и свободи са ограничени - например правото за свободно изразяване на мнения, мирните събирания и свободата на придвижване. Затова е невъзможно да се гарантират принципите на всеобщото избирателно право и свободните избори", обяснява Андрий Махера.
Сходно становище изразиха през март и Институтът по законодателство към Националната академия на науките на Украйна, както и от Централната избирателна комисия на страната.
В дебата взе участие и бившият депутат Грихорий Омелченко, участвал през 1990-те години в Комисията за промени в Конституцията. Той подчертава, че липсата на преки разпоредби за удължаването на президентския мандат не е пропуск, а е било направено съзнателно. Въпреки това той отправи в открито писмо призив към Зеленски "да не узурпира държавната власт", т.е. да се оттегли доброволно през май 2024 година.
Подкрепата за Зеленски остава висока
Според наблюдателите обаче легитимността на Володимир Зеленски се опира не само на законите, но и на подкрепата от страна на украинските граждани. Въпреки известния спад, тя остава висока.
Съгласно проведено през януари допитване на изследователския център "Разумков", 69 процента от украинците изпитват доверие към своя президент. Тези, които не му се доверяват, са по-малко от една четвърт.
Друго проучване, осъществено в началото на февруари от Киевския международен социологически институт (КМСИ), показва, че 69 процента от анкетираните са на мнението, че Зеленски трябва да остане президент до края на военното положение.
Само 15 на сто са "за" избори при сегашните условия, а други десет процента биха искали президентът да прехвърли пълномощията си на председателя на парламента Руслан Стефанчук.
Ръководителят на КМСИ Антон Грушецки обаче отправя предупреждения във връзка с тези два сценария, тъй като те биха довели до още по-голяма заплаха за легитимността на правителството и до дестабилизация на положението в Украйна.
"Милиони хора са в чужбина, милиони са под окупация, стотици хиляди служат в армията. Ако гражданите не могат да участват в изборите като кандидати или като избиратели, това ще навреди на изборните резултати", изтъква той.
Кой може да се обърне към Конституционния съд?
Пред ДВ повечето юристи изразяват мнението си, че Конституционният съд би трябвало да сложи край на дебатите за пълномощията на президента и за евентуалните избори. "Само Конституционният съд може да тълкува Конституцията и да проверява дали другите закони са в съответствие с нея", подчертава Андрий Махера.
Но членовете на Конституционния съд нямат право по своя инициатива да се заемат с толкова важни въпроси. Не всеки може и да ги сезира. Тези, които имат право да се обърнат към Конституционния съд, са на първо място президентът, правителството, Върховният съд, група от най-малко 45 депутати или омбудсманът. До момента никой от изброените не го е направил.
Депутатите от президентската партия "Слуга на народа" заявяват, че никой не поставя под съмнение легитимността на президента. Но и опозицията е изненадващо единодушна. Представители на различни политически сили заявиха, че нямат намерение да се обръщат към Конституционния съд и напомниха за постигнатото надпартийно споразумение да края на военното положение да не се провеждат избори.