Наричат го „българския Индиана Джоунс“ заради професионалните пристрастия и приликата с актьора Харисън Форд. Проф. Николай Овчаров е потомствен археолог, доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Археологическия институт към БАН, дипломиран професор в Международния славянски университет в Москва, член на изследователския борд на Американския биографичен институт. И още: автор на приблизително 30 монографии, 300 научни труда и десетки публикации в авторитетни специализирани издания по света. А също така: добрият дух на Перперикон - свещения скален град на траките в Източните Родопи, където разкрива антични дворци, изважда на бял свят средновековни вампирски погребения, гради модерна инфраструктура... Изобщо: ярка личност със свое отношение към всичко в общественото ни битие. Проф. Николай Овчаров даде специално интервю за Факти.бг, пристигайки в Археологическия музей почти на бегом от Народното събрание, където наистина има за какво да консултира законотворците ни...
Проф. Овчаров, напоследък обект на много спорове в публичното пространство са текстове от проекта за нов Наказателен кодекс, според които подлежим на сериозни санкции, вкл. до 4 години лишаване от свобода, ако не обявим притежаваните от нас артефакти, по-стари от 50 години. Но те обикновено са част от семейната ни история, а родовата памет не следва ли да е лична и неприкосновена?
Ясно е, че тази идея е крайност, но все пак да не забравяме начина, по който огромна част от иманярите излизат от такива ситуации – че това е от баба им, от дядо им и т.н. Говорим за златни маски и други подобни експонати! Тоест, очевидно трябва да има регламент, но естествено – не за някакви стари шкафове или за каквото и да било на стотина години... При всяко положение срок от 100 години е твърде малък!
Нека обаче да отидем към първопричината на нещата. Нещо подобно се случи и през 2009 г., когато се приемаше т.нар. „закон на Чилова“, в който аз бях активен автор. Тогава колекционерските общности, които не са заинтересовани законът да бъде приет в най-пълната му сила, пак пръснаха разни слухове, че - видите ли - една монета за 5 лева, ще подлежи на обявяване, депониране и пр. Всъщност нямаше нищо такова: ставаше дума за така наречените „държатели“ (положение, което бяхме взели от сравнително модерния гръцки закон) и само за предмети със световно значение. Но като се хвърли този прах, всички скочиха...
В края на краищата ние имаме интерес големите колекции да бъдат декларирани – това е задължително, но процесът за съжаление не можа да обхване всички слоеве, които искахме да обхване. Освен това законът в частта си за „държателите“ беше орязан още през 2009 г. от новото управление и в крайна сметка той до голяма степен обслужва само големите колекции, а не колекциите въобще.
Така че моят съвет е да не се бърза. Законът в сегашния му вид върши достатъчно добра работа. Просто един сериозен кръг от хора трябва да седнат и да обсъдят нещата, за да отпаднат шкафовете и картините, които трябва да имат съвсем друг статут. Доколкото стана ясно, сега има голямо объркване между категориите археологическа ценност и културна ценност – това са две доста различни понятия, което трябва да се има предвид.
Преди броени дни министърът на правосъдието Зинаида Златанова увери, че няма да бъдат „описвани“ наследствени вещи, но как точно би могло да се удостовери дали даден ценен предмет е получен по наследство или е придобит по друг начин?
Точно това е проблемът. Не коментирам неща на по 50-100 години, но нека да говорим за археологическите паметници. Пак казвам: това е мъгла, която се хвърля, и някъде ще изскочи някой, който притежава златна маска или нещо друго подобно и който ще каже: то е от баба ми... И в интерес на истината, ако законът се приеме в такъв вариант, ние ще трябва да признаем, че това е „наследствена ценност“. Макар всички да знаем, че не е... Така че трябва да има някакви ограничения, но те трябва да бъдат именно по отношение на археологическите ценности, а не на културните ценности.
Малко се избързва с Наказателния кодекс в тези му части, защото сега в момента едновременно се работи отново и по Закона за културното наследство, който не е създаден достатъчно добре. Не може да се направи НК, преди да са готови промените в Закона за културното наследство. Просто едното следва другото. Нека да станат поправките... За първи път от 10 години насам не са ме включили в групата, която за пореден път прави поредните поправки. И слава Богу, защото вече ми е омръзнало да правя поправки. Но така или иначе, законът трябва да бъде публикуван и тогава да бъде направен и НК в тая му част.
А има ли законово положение, което да регламентира как се поделят правата и задълженията на страните – държавата и собствениците, когато значима археологическа находка се открие в частна територия? Такъв е случаят с храма на Кибела в Балчик например. Читател ни сигнализира, че Министерството на културата го е „харизало на частник“ и че този световен паметник „ще бъде преместен в нов частен имот“, докато от МК обясниха, че става дума именно за казус, когато археологическа ценност просто се намира в такъв имот...
Това е един от най-трудните казуси, който не е решен до момента. Ако излезе например съкровище, тогава нещата са относително по-ясни. Но когато има цял храм, както в случая, ситуацията е сложна. Защото наистина законът казва, че всичко, което е в недрата на земята, е държавно, но пък от друга страна това, което е отгоре, е частно. Не знам докъде е стигнал спорът, но не вярвам да се е придвижил напред откакто, преди 2-3 години, бях председател на Специализирания съвет за недвижими паметници. Проблемът е точно в това: какво да се направи с нещо, което е купено - то е твое притежание, а пък отдолу ти излиза такъв храм! Това наистина още не е решено от нашия закон и много трудно ще се реши. Няма закон, по който да се процедира. Наистина, не сме наясно специално за случая с храма на Кибела. Но фактът е, че той трябва да бъде спасен!
Не трябва ли държавата да го спаси, като компенсира по някакъв начин собственика на земята?
Собственикът на земята поне допреди 2 години вдигаше страшно много цените. Там имаше някакви препродажби от една ръка на друга, имаше изнудване на държавата с баснословни цени. И това е възможно в подобна ситуация. В края на краищата, държавата желае да го откупи, но ако, да речем, се поискат десеторно по-високи цени, отколкото струва имотът - представете си за какво става дума! Трябва да се стигне до договорка. Не само у нас, а и по света има такива казуси, когато законите не могат да „изчистят“ абсолютно всичко. За съжаление, има достатъчно изнудвачи в България и този случай категорично е такъв...
Как е решен подобен проблем в столичния хотел „Арена ди Сердика“, при строежа на който също имаше изненадващи археологически разкрития?
Разрешиха го по най-добрия начина, защото хората, които притежават хотела, вложиха огромни средства. Те трябваше да променят практически целия проект, когато излезе амфитеатърът на Сердика – и го промениха. Бяха достатъчно умни да разберат, че от това могат да правят и пари. И в момента, както виждаме, там е единствената експонирана част от амфитеатъра.
Преди няколко години заинтригувахте любознателните с проекта „Българските столици, твърдини и светини“, съчетаващ фотография с рисунки на знакови паметници, а съвсем наскоро показахте експозицията „Перперикон – дом на богове и хора“, съдържаща холографски изображение на тамошните съкровища. Прецедент ли е този метод, с който по света „възкресяват“ актьори и рок звезди, при представяне на културно-историческото ни наследство?
Това е част от европейски проект за 4 млн. лева, който спечели община Кърджали и който включва цялостна консервация, реставрация и изграждане на пътеки в Перперикон. Просто сега холограмите станаха готови. Бях много изненадан, че при представянето половината журналисти не знаеха какво е холограма. Даже една ваша колежка попита: „Как сте я окачили тая паница?!“. Няма паница – това е светлинно изображение, невеществен образ... Помня, преди трийсетина години под аулата на Софийския университет беше направена първата изложба с холограми – говоря за 80-те години, още по времето на Тодор Живков. Тогава всички бяхме много шокирани, защото не бяхме виждали такова нещо. Но холограмите отдавна са навлезли в света. В интерес на истината, и у нас на доста места са заложили на тях: има холограми например в тракийската гробница в с. Мезек край Свиленград.
Нашите ги изпълниха от Института по оптика към БАН. Едно момче и едно момиче правиха сложни заснемания по цели нощи и после ги превърнаха в триизмерни изображения. Хубавото на холограмата е, че дава определен акцент на предмета. Ако просто го видиш във витрината, не е същото. И още – все пак това са преносими неща. Макар че технологията на пренасянето им е доста сложна, чрез нея е възможно артефакти от Перперикон да гостуват в чужбина.
Както е известно, средствата за култура винаги са оскъдни. Ще развърже ли държавата кесията за следващия археологически сезон?
Както виждате, идвам запъхтян от поредна среща с „държавата“. Тези неща се решават с диалози, с много работа, с много тичане. За археология пари има, но тя е най-евтината част. Докато консервацията и реставрацията са скъпи. Ето сега например за какво се борим: имаме два одобрени още от 2009 г. проекта с община Кърджали. Единият е за изграждане на посетителския център в Перперикон, който беше спрян по времето на ГЕРБ без обяснение и неизвестно защо. Другият е свързан с целия западен сектор на скалния град, прословутата му кула и т.н. Когато наскоро споменах за "кухия чек" на Дянков, имах предвид, че той беше връчен на кмета на Кърджали от бившия финансов министър, но парите така и не са получени. А проектът е със строителна виза, с пълни разрешителни от Националния институт за недвижимо културно наследство.
Аз искам да получим тези пари от страна на държавата. Трябва да се научим, че независимо кое е правителството, държавата остава българска. И ангажиментите, които е поело едно правителство, трябва да бъдат изпълнявани и от следващото. Искам 2014 г. да бъде решителна за Перперикон. Практически той се превръща в един огромен парк – пусковият срок е през август 2014 г. Имаме 4 млн. лева по европейския проект; ако държавата отпусне още – говоря за проекти, които така или иначе са одобрени, в началото на 2015 г. ще имаме един напълно завършен археологически паметник за туризъм. Толкова много говорим, че искаме да имаме нещо цялостно, че само Царевец е относително завършен в България. Ето го втория обект, който евентуално може да бъде такъв! Раздадоха се пари за улички, за селца, хубаво е да има и за културни паметници. Това би променило съдбата на Перперикон.
Проф. Николай Овчаров
археолог