Каквито и да са точките на разногласия и сближаване между Анкара и Москва, не само по отношение на преките двустранни отношения, но и противоречията в политиките на двете страни в много региони, изглежда ясно, че двете страни избягват по-нататъшно напрежение, което знаят, че Западът ще експлоатира. Това пише в анализ на сайта си ливанският телевизионен канал Al-Mayadeen.
Преди дни Министерството на финансите на САЩ включи имената на 13 турски компании в списъка на бойкотите и санкциите, наложени на Русия заради войната в Украйна. Министерството на финансите обвини споменатите компании и техните собственици, че покриват нуждите на Русия от различно оборудване, най-важното от което се използва в корабостроенето, транспорта и химическата промишленост. Американското решение дойде три дни след изненадващото посещение на външния министър Хакан Фидан и изненадващата му среща с президента Путин и предаването на важно устно послание от президента Ердоган. Това посещение на свой ред дойде след смущаващи изявления на президента Путин, в които той говори за "турската военна подкрепа за Украйна" и каза, че тя "е използвала турски дронове срещу руски цели", без да изключва "възможността тези дронове да бъдат използвани за взривяване на руско-турски газопроводи", отбелязвайки, че "опитите на Анкара да получи спешни заеми от Запада ще навредят на турската икономика, защото Западът ще поиска от Анкара да спазва решенията, наложени на Русия".
Това е тема, която президентът Ердоган многократно е отхвърлял, въпреки натиска, на който е подложен от американска страна, особено от президента Байдън, който го убеди в необходимостта да се съгласи Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО. В момент, когато всички знаят, че Анкара не може да се съобрази с американските и европейските санкции като цяло, тъй като покрива около 50% от потреблението на природен газ от Турция, докато руските компании продължават работата си по изграждането на ядрения реактор в Южна Турция, с информация, че се очаква да бъде подписан друг договор за изграждане на втори ядрен реактор в северната част на страната на Черно море, за което говореха представители на Росатом, на стойност над 25 милиарда долара.
Във време, когато турската и руската страна знаят, че се нуждаят една от друга, въпреки точките на разногласия, не само поради исторически причини, но и защото Турция е член на НАТО и е важна страна във всички американски и западни проекти и планове, тъй като се присъедини към алианса през 1952 г. и след това към Багдадския пакт. Това направи Турция важна страна в общите уравнения на региона, какъвто е случаят с проекта за Големия Близък изток и по-късно с т. нар. "Арабска пролет". Москва, от своя страна, вижда Турция като единствения изход за преки и непреки финансови транзакции чрез турски банки, които са отворили широко вратите си за избягалите от европейските страни руски капитали, оценявани от някои на около 200 милиарда долара. Във време, когато други оценяват обема на търговските и финансови транзакции, както официални, така и неофициални, на не по-малко от 400 милиарда долара годишно, тъй като Русия внася всички необходими материали и продукти от Турция, което ѝ помага да облекчи бремето на сериозната икономическа и финансова криза, след като финансовите столици отказаха западно и международно кредитиране на Турция. На фона на информация, която оценява размера на дълга на Турция от закупуването на руски природен газ на около 60 милиарда долара, които руската страна не изисква в опит да спечели благоволението на президента Ердоган.
Всички тези факти и тези, които поставят руско-турските отношения на карта в различни предизвикателства, продължават да изглеждат противоречиви поради сложните си взаимодействия. След като Анкара се отказа от използването на закупените от Русия ракети С-400 на стойност 2,5 милиарда долара, което предизвика ново напрежение с Вашингтон, Пентагонът на САЩ на свой ред се съгласи миналата седмица да продаде на Турция 75 самолета F-16, като първата партида от тях е предвидена за 2028 г. - годината на президентските избори в Турция.
Това решение на американската страна съвпадна с изявлението на външния министър Хакан Фидан за желанието на страната му да се присъедини към организацията БРИКС след важното му посещение в Китай, където той посети уйгурския мюсюлмански регион и обяви подкрепата на страната си за единството и суверенитета на Китай. Това беше повод за критики от турски националистически кръгове, а дори и от западни политически кръгове, като се има предвид, че разговорите за суверенитета и териториалната цялост на Китай същевременно включват и тайванския въпрос. Във всички случаи и каквито и да са точките на разногласия и сближаване между двете страни, не само по отношение на преките двустранни отношения, но и противоречието в политиките на двете страни в много региони, най-важните от които са Сирия, Либия и Кавказ, изглежда ясно, че двете страни избягват по-нататъшно напрежение, което знаят, че Западът ще използва. Това обяснява спора между Русия и Турция в Либия, а от друга страна съвместните действия в Мали, Буркина Фасо и Нигер срещу Франция и Америка, обяснява и замразяването на досиета между двете страни в Сирия.
Предвид интереса на Русия към текущата и потенциална роля на Турция като надежден посредник в прекратяването на украинската криза, с информация, сочеща, че Анкара е предпочитана пред Рияд и Абу Даби по този въпрос, поради стратегическото значение на Турция не само в нейните отношения, но също и поради географското ѝ положение, тъй като контролира входните пристанища, Черно море е много важно за Русия, като се има предвид продължаващата западна ескалация на украинската криза с възможността от ядрена конфронтация, отбелязана наскоро от президента Путин.
Това не пренебрегва историческите спорове между руската и османо-турската страна от 1550 г., тъй като историята говори за не по-малко от 15 ожесточени войни между двете страни, повечето от които са били за контрол над Черно море поради религиозни и национални конфликти между двете страни в различни периоди от историята.
Говоренето в турските националистически кръгове за турската нация дойде от Адриатика до границите на Китай и това беше лозунгът, издигнат от покойния президент Туран Йозал след падането на Съветския съюз и раждането на мюсюлманските републики в Кавказ и Централна Азия, за да постави двете страни пред други предизвикателства. Защото Анкара, заедно с президента Ердоган, гледат на Кавказ и Централна Азия като на продължение на османотурската национална мечта, а Москва ги вижда като градината на своя наследник и не иска никой да влиза в нея без разрешение и предварително съгласуване с нея!