След изборите през октомври Грузия може да възстанови дипломатическите си отношения с Русия. Но страната няма как да се превърне в прокремълски сателит, смята Иван Преображенски.
Грузинските власти се занимават с опита за преврат, който опозиционери, симпатизиращи на Украйна, уж били готови да извършат в страната. Премиерът Иракли Кобахидзе плаши с война с Русия, ако партията му загуби властта. В руското външно министерство Мария Захарова, макар Грузия да не е молила за това, говори за възможното присъединяване на страната към Организацията на Договора за колективна сигурност, а сенаторът Андрей Климов казва, че Русия може да окаже военна помощ на грузинските власти.
Как кореспондира всичко това с обстоятелството, че дипломатическите отношения между двете страни бяха скъсани още през 2008 година заради войната, а руските военни продължават окупацията на Абхазия и Северна Осетия?
Избори по руски модел
На 26 октомври в Грузия ще се проведат парламентарни избори и управляващата партия „Грузинска мечта" откровено демонстрира готовността си да удържи властта с всички средства. През тази година, например, въпреки многобройните протести в страната бе приет закон за „чуждестранните агенти", аналогичен на руския.
Наскоро пък грузинските власти съобщиха, че е предотвратено покушение срещу главния спонсор и неформален лидер на управляващата партия Бидзина Иванишвили - предприемач, който отдавна има бизнес връзки с Русия. Кремъл побърза да осъди този „опит за покушение", за който са обвинявани бивши съратници на Михаил Саакашвили, включително бивши представители на службите за сигурност, които сега помагат на Украйна.
На фона на неуспешните покушения срещу премиера на Словакия Роберт Фицо и срещу кандидат-президента на САЩ Доналд Тръмп новините от Грузия не е изглеждат толкова невероятно. Премиерът Кобахидзе даже реши да си поиграе на конспирология и заяви, че атентатът срещу Иванишвили бил подготвен от същите сили, които организирали и нападенията в Словакия и САЩ - без излишно да се концентрира върху това, че извършителите на тези два опита за атентат са действали самостоятелно. По-съществената разлика обаче е в това, че в Грузия не е имало никакво покушение, респективно опозицията естествено говори за измислени престъпления и реални предизборни репресии.
Дипломатическите отношения може и да се възстановят
Що се отнася до Организацията на Договора за колективна сигурност, в който доминира Русия, той например изобщо не помогна на Армения нито да запази контрола над Нагорни Карабах, нито в граничния ѝ конфликт с Азербайджан.
Въпреки това сега руските официални лица недвусмислено канят Грузия да се присъедини към договора. В такъв случай Русия, според тяхната логика, ще окаже на грузинските власти помощ срещу тези тайнствени сили, които били организирали покушенията срещу Фицо и Тръмп, а сега - и срещу Иванишвили.
Грузия разбираемо мълчи - схемата е напълно нереална, каквото и да и мислят в Москва. Най-малкото дотогава, докато Русия продължава да окупира грузинска територия и да държи свои войници в Абхазия и Южна Осетия.
Има обаче и друг път за нормализация - възобновяване на дипломатическите отношения въпреки окупацията. Грузинският премиер Иракли Кобахидзе казва, че страната му иска да възстанови териториалната си цялост по мирен път. А за това са нужни преговори, за които са нужни дипломати. При това положение слуховете, че след парламентарните избори „Грузинска мечта" ще възстанови дипломатическите си отношения с Русия изглеждат напълно правдоподобно.
Грузия не е Киргизстан
Руските опозиционери, които масово заминаха за Грузия след началото на войната срещу Украйна, сега също толкова масово си стягат багажа и търсят по-сигурно убежище. Грузия вече не ги пуска обратно на своя територия, а сега има и опасения, че може също толкова масово да започне да ги връща в Русия, където ги чакат наказателни дела за дискредитация на армията, а може би дори и за измяна на родината. Грузинската опозиция, чиито шансове да победи на предстоящите избори не са големи, очевидно ще се изправи пред нови репресии.
Ако не тази година, то следващата нищо не пречи на партията на Иванишвили, която е монополизирала властта в страната, да възстанови дипломатическите отношения с Русия. И изглежда сякаш Грузия стремително се превръща в руски сателит - подобно на Киргизстан, където под руско влияние усилено се ограничават гражданските права и свободи.
Но окупираните територии остават непреодолимо препятствие за Иванишвили или за всеки друг политик, които поиска да се опре на Кремъл. Руските власти никога няма да върнат завладяното доброволно. Грузинският народ също няма да се съгласи с такава отстъпка, което прави всеки проруски авторитарен режим да изглежда неустойчив в дългосрочна перспектива.