Непропорционалното медийно внимание към откриването на Олимпиадата и двете боксьорки Хелиф и Ю-тинг не е случайно, смята Даниел Смилов.
Олимпиадите са политически събития поне от 1936-а година насам. Обикновено на тях авторитарните и тоталитарните режими се състезават със свободния свят по брой на медали и пищност на церемониите. Случвало се е надпреварата да има и расови елементи - през споменатата 1936-а година Хитлер цели да покаже физическото превъзходство на "арийската раса" и е вбесен от четирите златни медала в атлетиката на американеца Джеси Оуенс. Германската публика аплодира Оуенс джентълменски и ентусиазирано, което също разваля донякъде големия сценарий. На всичкото отгоре Лени Рифенщал запечатва (по-скоро пресъздава, защото не снима всичко на живо) на лента събитията във филма си "Олимпиа", на който дължим много от похватите при визуалното отразяване на спорта, използвани и до днес.
Точно защото олимпиадите са толкова зрелищни и привличащи вниманието, те стават поле и за политическа надпревара. Париж 2024 също е силно политизирана олимпиада, но по един особен начин. Може би за пръв път в историята става дума за политизация вътре в самия Запад, а не между него и световните диктатури. Затова никой не се занимава да брои медали по държави и да прави типологии на режимите в тях. Важните бройки от политическа гледна точка на тази олимпиада са други - броят на обидените от определени сцени на откриването, както и броят и отзвукът на скандалите с боксьорките Хелиф и Ю-тинг. Слава Богу, тази политизация не може да отнеме много от грандиозността на събитието, което все пак си остава прослава на човешките постижения - от културно-артистичните (при откриването) до чисто спортните.
Станала ли е Европа управленски провал?
Политизацията, която виждаме, обаче не е случайна. Тя е свързана с налаганото усещане, че политическата ситуация в западните демокрации се е променила значително и че в тях предстоят някакви неизвестно какви, но големи промени в консервативна и дори автократична посока. Една "стратегическа" лекция на Виктор Орбан от 27-и юли може да ни послужи за ориентир в тези очаквания. Лекцията е изнесена в Трансилвания на летния свободен университет Балваньош, където Орбан обича да представя най-фундаменталните си идеи, като тази за "нелибералната демокрация" например.
В последната си лекция Орбан има една основна тема и това е упадъкът на Запада. Войната в Украйна според него показва, че Западът е разделен, по-слаб от очакваното, губещ икономическата и най-вече културната и ценностната си доминация в света. Европа е управленски провал - станала е придатък на САЩ. Икономическият център на света се измества към Азия (това вече и обективно е вярно). Целият останал свят отхвърля ценностите на Запада и Европа, особено що се отнася до демокрацията и правата на малцинствата - особено сексуалните. Накратко, Западът и особено Европа са в много тежка изолация и на ръба на цялостно измитане от световната сцена от задружен отбор от автократи и популисти.
Посланието на Орбан
Ако се чудите защо парижката олимпиада се политизира именно по начина, по който това се прави, вече имате отговора. Откриването, което блестящо демонстрира огромния френски и европейски принос в световната култура, наука, техника и иновации, трябваше да бъде представено като обида към света и неговите най-различни чувствителности. Европа залязва и ценностите ѝ вече не се споделят - това е посланието, което мислещите като Орбан биха искали да чуят. Всъщност в речта си той надълго коментира откриването на игрите в Париж, което според него демонстрирало разрива на Запада с Бог, семейство и отечество.
Точно заради такива политически позиции една незначителна сцена от откриването на игрите в Париж (по Леонардо да Винчи или не), както и две боксьорки, които досега никой не бе забелязал дори при участието на едната на турнира "Странджата", станаха мега световни събития на Олимпиадата. Този факт сам по себе си е обида за разумното човечество, която не може да бъде оправдана с това, че определени политици търсят изгода от подобна политизация.
Втората част от речта на Орбан е посветена на спасителите на Запада, които идват под две форми: Доналд Тръмп в глобален план и Виктор Орбан в централноевропейски. Тук става ясно, че Западът все пак не е в толкова лоша форма, щом световното му господство може да бъде спасено. Но за целта се изискват титани на мисълта и действието, които историята щастливо предоставя.
"Ключът" към решението
За Орбан е по-лесно да отговори на въпроса кой е спасителят, отколкото как той ще спаси света. Все пак става ясно, че ключът към решението е следният:
Етнонационални държави, стъпващи на обща религия и култура. Според Орбан Тръмп цели да направи такава държава от САЩ, което наистина ще е Херкулесова задача.
Спиране на войната в Украйна, каквото и да означава това, като идеята е да се привлече Русия в коалиция срещу Китай. Защо Русия би направила такова салтомортале не е много ясно.
Предоговаряне на търговските споразумения между Китай и САЩ в полза на САЩ. Тръмп явно има магически способности в това отношение, в които Орбан дълбоко вярва.
Спиране на износа на демокрация в света (тук Борисов и Пеевски одобрително кимат с глава и се надяват да оцелеят до заветното пришествие на консервативния пророк).
Като цяло - разпад на ЕС, освен ако не се стигне до много сериозни реформи. Орбан признава, че е получавал оферти от Тръмп за излизане от ЕС, но засега те не били изгодни. ЕС би трябвало, според него, да засили отбранителния си капацитет, но същевременно без да усилва политическата интеграция, а само икономическата. Как може ЕС да има обща отбрана и обща икономическа (включително фискална) политика без задълбочаване на политическата интеграция - не става ясно.
Национален суверенитет, който Орбан разбира като способност на Унгария да има близки отношения и със САЩ, и с Русия, и с Китай. Как това може да стане също не е много ясно. Всъщност, този тип опортюнизъм на малката държава е истинският план Б на Орбан, дори и ако Тръмп не спечели в САЩ. Примерът на Великобритания след Брекзит демонстрира, че този опортюнизъм не само че не носи бонуси, но всъщност е вреден за развитието на страната. Това не пречи на Орбан да смята, че той ще се справи по-добре от британците.
Необходимост от силно и централизирано национално управление, което да не изпуска властта за десетилетия напред. В последната част от лекцията си Орбан всъщност разказва, как е овладял унгарската държава - от политиката през фирмите, та чак до университетите и НПО-тата. Тук очевидно вече не става дума за свободна демокрация, а за нещо друго. Като цяло, демокрацията не присъства във визията на Орбан за бъдещето - фокусът е националната държава.
Светът няма нужда непременно от спасители като Тръмп
Това са политическите идеи, заради които сцената с Бакхус и двете боксьорки заеха такова непропорционално и с нищо неоправдано медийно време през последната седмица. Тези две иначе незначителни събития, обаче, трябваше да покажат на хората, че светът върви на зле и има нужда от спасители - Тръмп, Орбан, Путин, Моди и т.н.
Ако все пак някой се загледа в таблицата с медалите, няма да открие някакъв упадък на Запада. Дори ЕС - почти безнадеждно отписан от Орбан - води в колективната надпревара с над 40 златни медала към момента, т.е. около два и половина пъти повече от Китай. Самото пиршество на разума и сетивата, което французите устроиха, също не е аргумент в полза на тезата за гигантски западен упадък.
И в крайна сметка, ако нещо може да бъде спасено от загиване от Тръмп, Орбан и техни копия, то със сигурност е много, много устойчиво и най-вероятно би оцеляло и само.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.